ОНТОЛОГИЧЕСКА НОСТАЛГИЯ

Слово на Етнийския епископ Хризостом, произнесено на 2/15.I. 1995 г. в параклиса “Св. Йоан Рилски”, София / с незначителни съкращения/

            “Аз бих искал да кажа няколко думи за психологическите основи на нашата вяра. Понякога ние забравяме, че нашата вяра е съборна, вселенска. И тя е такава, защото изразява една обща необходимост и едно общо разбиране у всички човешки същества.Ние сме верни на Православието като на  един изключителен израз на истината и се стремим да съхраним за всички хора този истински религиозен опит, който идва от недрата на човешката душа. И съхранявайки традициите на Православието, ние трябва да помним и тази основна отговорност – да свидетелствуваме за религията, такава каквато тя съществува у всички нас.

            Но къде започва този психологически отклик на Бога? Този психологически отзвук е част от нашата човешка природа. Това е тъкмо тази част от човешката природа, която е оцеляла след грехопадението. Това е божествената искра в нас.Той не започва в Църквата/ доколкото ние го носим в душата си още преди да сме станали чрез св. Кръщение членове на Църквата –б.р./ , но тя се оформя, ръководи и поддържа. И когато пазим нашето св. Православие, нека винаги  пазим тази искра, която всъщност е самата религия.Ние не можем да се наречем религиозни хора и не познаваме Господа, докато не почувстваме у себе си една носталгия, произтичаща от нашата същност – онтологическа носталгия.

            Всеки религиозен опит започва с един копнеж по Бога вътре в сърцето. Така например ние не строим църкви, за да украсяваме с тях света и не рисуваме икони, за да украсяваме с тях църквите. Църквата, това е един дълбок духовен повик да пренесем нашето небесно отечество  тук, на земята. И иконите изразяват тъкмо този стремеж да донесем в света духовното съвършенство, което все още живее в нас...Православието е истина, защото ни говори за нашия истински дом, за нашата истинска духовност. И другите религии могат да говорят на хората, които изпитват духовна носталгия. Но те не могат да покажат как изглежда нашият истински дом. Те не могат да отворят нашите сърца и да им дадат очи, зрящи духовния свят, към който ние естествено принадлежим.

            Но дори в Православието ние трябва да бъдем много внимателни, за да не изпаднем в духовен материализъм.

            Днес ние празнуваме паметта на един от най-големите светци на Православната Църква – св. Серафим Саровски. Двама от най-извратените богослови, които някога  са говорили в Православната Църква – о- Александър Шмеман и о. Йоан Майендорф, които не са православни, но всъщност униати, и които нямат понятие за духовното царство – тези хора и други подобни на тях са създали образа на едно фалшиво  отечество в царството на Православната Църква. Те искат да направят и св. Серафим Саровски един материален светец, един светец от този свят, който според тях може да донесе нетварна светлина в света и да го промени. Но това е лъжа. У истинските православни вярващи св. Серафим Саровски събужда жажда за небесното отечество. И тази жажда не е сила, която просто променя света. Това е сила, която съвършено преобразява света, издигайки се същевременно над него. Ето защо Отците на Църквата не казват, че светът ще се промени, а че ще умре и ще бъде сътворен нов свят. И това, което държи нашия взор прикован към този нов свят, а не към някакво материално творение, проповядвано от религията на “новата епоха”; това е неугасимото ни желание да се завърнем при Небесния си Отец и към това, за което сме били сътворени.Новото модерно Православие, Православието на “новата епоха”, ще ви каже, че св. Серафим Саровски просто е преобразил човешките страсти и е направил човешкото същество такова, че да общува с Бога.Те ще ви кажат също така, че  човек е Бог, че Христос притежава божествена природа и следователно човешката природа е божествена..

             Но това не е учението на Църквата. Църквата учи, че преди човек да бъде обожествен, той трябва да бъде очистен от всичките си качества, придобити при грехопадението, да бъде очистен от своите страсти.Св. Максим Изповедник казва, че ние сме хора, така както Христос и бил Човек, само тогава, когато станем също като Него съвършени хора. Тогава очите ни се променят, чувствата ни се променят, тялото ни се променя.Ние ставаме обожествени. Ние имаме връзка с Христа, именно защото Той е бил не само съвършен Бог, но и съвършен Човек.Затова винаги, когато се стремим към съвършенство, ние трябва да търсим онова, което е отвъдно, онова, което е трайно, непреходно.

            И ние трябва да се боим от всяка религия, която ни учи, че човешките страсти са нещо добро,  без те да бъдат напълно преобразени. Ние не сме създадени да бъдем хора на греха, ние сме създадени да бъдем ангели. Ние не сме създадени нито за пари, нито за секс, нито за слава – а това са нещата, желани от хората днес. Ние сме създадени, за да търсим духовното. И ние сме истински хора, само когато нашето най-голямо желание е да осъществим този копнеж, да се завърнем към съвършенството, да се завърнем при нашия Небесен Отец, да се завърнем към това, за което сме били създадени.

             Ето защо всеки истински християнин не може да приеме икуменизма. Как можем да бъдем обединени в този несъвършен свят? Нашата религия ни призовава не да се обединяваме едни с други, но първо да се съединим с Бога и едва след това да се обединим един с друг. Това означава първо да станем съвършени и едва тогава да се посветим един на друг чрез нашето общо съвършенство.

            Ако сме истински православни, то ние сме отхвърлени от света. Ние сме измет, прах от улицата. Но ние сме щастливи в себе си, защото ни привлича отвъдния свят. Нас не ни блазни желанието да променим  този свят, но да намерим горния свят, от който сме били прогонени отначало. Ако винаги мислим по такъв начин за духовното, тогава напълно ще можем да разберем обществото и света и ще бъдем готови всеки момент да ги изоставим, за да се завърнем към това, което е истинско. И ако чувствате Бога в сърцето си, тогава при този копнеж по Него дори вашето семейство ще придобие нов смисъл. Нов смисъл ще придобие и Църквата и всяко ваше дело. Защото вие ще се стремите постоянно към възстановяването на онова съвършенство, което ще намерите само в Православието. И нашата любов към Православието е любов именно към това съвършенство. Тя не е подхранвана от някаква високомерна мисъл, че само нашата Църква е права или че нашата вяра е особена, но от упованието на смирени хора, които се смятат прах от улицата.

             На това ни учи св. Серефим Саровски. Той е едно свидетелство срещу духовния материализъм. Св. Серафим е живял и учил тъкмо обратното на това, което учат за него модерните богослови. И тъй, за да бъдем истински православни днес, ние трябва постоянно да се съпротивляваме на това, което модерният свят нарича Православие, да се вслушваме в духовния копнеж на сърцата си и да избягваме духовния материализъм...

             Ще ви дам само още един пример за този материализъм. Преди да отпътувам от САЩ прочетох една статия от друг православен богослов – много известен. Той пише следното за православните епископи:” Православните епископи са отображение на Христа, защото Христос обитава в тях и защото те са подобни на Христа по благодат/ букв. те са Христос по благодат/. Това също е лъжа, защото когато св. Отци наричат епископа “отображение на Христа”, те говорят за същия копнеж по Христа у самия епископ, за жаждата да постигне това.И никой истински епископ няма да ви каже: “ Аз съм отображение на Христа” Само св. Отци биха имали право да сторят това. Епископът ще ви каже:”Потърсете в моя стремеж съм съвършенство един образ на Христа за самите вас.”.

            Това е духовното Православие, за разлика от политическото и материалистическото Православие.И така,  в епископите ние би трябвало да намерим служители и ръководители, които ще ни помогнат да открием духовното величие в самите нас. Всичко това говори за истинско Православие.Всичко това съставлява психологическата основа на нашето противостоене. Към това ние се стремим след като сме станали “избран” народ , както казва св. Ап. Павел. И особено сега, когато вие в България попадате под ужасното и страховито иго на “свободата”, запазете в сърцето си желание за гонения, подобни на комунистическите, за да не се поддадете на изкушението да желаете материални блага. Винаги търсете Бога.”

“Православно слово” бр. 1, 1995 г.

* Етнийският епископ Хризостом е екзарх на Синода на Противостоящите в Америка. Виден учен, доктор по философия, специализирал византология, история и психология, бил е преподавател  в Пристънския университет.   Приема духовен сан и с няколко свои събратя построяват с лични средства манастира “Св. Григорий Палама” в Етна, Северна Калифорния.