Френският хирург и физиолог Алексис Карел (1873-1944) получава Нобеловата награда за 1912 за своите революционни приноси в хирургията на кръвоносните съдове и в трансплантацията на тъкани и органи. Д-р Карел работи като хирург в Чикагския университет и в Рокфелеровия университет в Ню Йорк.
1♦ В книгата си „Размишления за живота” (New York: Hawthorn Books, 1952) Алексис Карел пише:
„Иисус познава нашия свят. За разлика от Бога на Аристотел, Иисус не се отнася високомерно към нас. Ние можем да общуваме с Него и да очакваме Неговите отговори. Въпреки че Той е личност като нас, Той е Бог и трансцендира над всички творения.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).
2♦ „Защо сме тук? Откъде сме дошли? Кои сме ние?
Абсурдно ли е да вярваме в безсмъртието на душата?
Само религията предлага съвършено решение на тези човешки въпроси. Християнството в най-висша степен дава ясни и точни отговори на търсенията на човешката душа.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 5).
3♦ „Потребността от Бога намира своя израз в молитвата. Молитвата е зов на отчаяние, молба за помощ, химн на любовта.
Молитвата ни дава сила да понасяме тревогите и страховете, да се надяваме, когато няма логично основание за надежда, да оставаме непоклатими в центъра на катаклизмите.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).
4♦ В книгата си „Размишления за живота” (1952) проф. Карел изразява своята вяра в християнския Бог и в християнското учение за любовта:
„Ние сме обичани от едно всемогъщо духовно Същество. Това Същество е достъпно за нашите молитви. Ние трябва да Го обичаме много повече, отколкото обичаме Неговите творения. И същевременно ние трябва да се отнасяме с любов към нашите ближни.
Една нова ера вече е започнала. Единственият цимент, който е достатъчно силен, за да свърже всички хора заедно, е вече открит.
Въпреки това, хората пренебрегнаха важността на този нов принцип в организацията на своя колективен живот. Те не успяха да разберат истината, че единствено любовта би могла да ги спаси от разцеплението, разрухата и хаоса. Хората не успяха да разберат, че нито едно научно откритие не е толкова важно, колкото закона на любовта на Иисус Христос. Защото именно това е законът за оцеляването на всички човешки общества.” (CARREL 1952, Chap. 3, Part 6).
5♦ „Християнството дава на хората най-съвършения морал; морал, който е много близък на човешката същност. Християнското учение ни представя един Бог, Който може да бъде обожаван, защото Той е достъпен за нас; един Бог, Когото трябва да обичаме.” (CARREL 1952, Chap. 9, Part 4).
6♦ „Разбира се, безсмислено е да говорим на малките деца за теология и за дълг, но ние трябва да последваме съвета на Кант и да им представим Бога като един невидим баща, който ги наблюдава и към когото те могат да отправят молитвите си. Истинският начин да почитаме Бога е да изпълняваме Неговата воля.” (CARREL 1952, Chap. 8, Part 3).
7♦ „Думите на Иисус проникват дълбоко в реалността на живота. Те игнорират човешката философия, те разбиват всички условности, те са толкова изумителни, че дори днес ни изглеждат трудни за разбиране.
Именно затова хората, които се подчиняват на закона на джунглата, смятат, че Иисусовата заповед да обичаме ближните си като себе си е абсурдна.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).
8♦ „Където и да сме, в който и да е момент на деня или нощта, Иисус е с нас. Ние можем да Го достигнем, просто като обърнем към Него нашата молитва и нашата любов. Съвсем очевиден е фактът, че дори в нашето общество, основано върху науката и технологиите, тази жажда за Бога е жива.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).
9♦ „Единственото правило в поведението на модерния човек е постигането на неговото собствено удоволствие. Всеки човек се е затворил в своя собствен егоизъм, както морският рак в своята раковина, и точно като рака, всеки се опитва да погълне своя ближен.” (CARREL 1952, Chap. 1, Part 1).
10♦ „Суетна гордост е да вярваме, че сме способни да усъвършенстваме природата. Защото природата е дело на Бога.
За да властваме над природата, ние трябва да й се подчиним.” (CARREL 1952, Chap. 2, Part 6).
11♦ „Аз искам да мога да се подчинявам на Бога така, както димът се подчинява на вятъра.” (CARREL, цитиран в Newton 1989, 202).
12♦ „Нашата цивилизация наистина забрави, че беше родена от кръвта на Христос; тя забрави също и Бога.
Но въпреки това, тя все още разбира красотата на Евангелските разкази и Иисусовата проповед на планината. Тя все още може да бъде разчувствана от Иисусовите думи на състрадание и любов, които носят успокоение и радост на съкрушените, огорчените, болните и умиращите.” (CARREL 1952, Chap. 3, Part 6).
13♦ „Християнският морал е несравнимо по-силен от нерелигиозния морал. Човек би се подчинил на законите за рационално поведение доброволно и дори с радост, само ако знае, че тези закони са заповеди на един личностен Бог.
За нещастие, действията на повечето съвременни хора не са мотивирани от любов към ближните, от любов към Бога или към родината, защото единственото нещо, което нашите съвременници обичат, е себе си.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 2).
Виж също книгите на Карел:
- „Prayer”, New York, Morehouse-Gorham, 1948.
- „The Voyage to Lourdes”, New York, Harper, 1950.
- „Man, the Unknown”, New York, Harper, 1935.
„Иисус познава нашия свят. За разлика от Бога на Аристотел, Иисус не се отнася високомерно към нас. Ние можем да общуваме с Него и да очакваме Неговите отговори. Въпреки че Той е личност като нас, Той е Бог и трансцендира над всички творения.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).
2♦ „Защо сме тук? Откъде сме дошли? Кои сме ние?
Абсурдно ли е да вярваме в безсмъртието на душата?
Само религията предлага съвършено решение на тези човешки въпроси. Християнството в най-висша степен дава ясни и точни отговори на търсенията на човешката душа.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 5).
3♦ „Потребността от Бога намира своя израз в молитвата. Молитвата е зов на отчаяние, молба за помощ, химн на любовта.
Молитвата ни дава сила да понасяме тревогите и страховете, да се надяваме, когато няма логично основание за надежда, да оставаме непоклатими в центъра на катаклизмите.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).
4♦ В книгата си „Размишления за живота” (1952) проф. Карел изразява своята вяра в християнския Бог и в християнското учение за любовта:
„Ние сме обичани от едно всемогъщо духовно Същество. Това Същество е достъпно за нашите молитви. Ние трябва да Го обичаме много повече, отколкото обичаме Неговите творения. И същевременно ние трябва да се отнасяме с любов към нашите ближни.
Една нова ера вече е започнала. Единственият цимент, който е достатъчно силен, за да свърже всички хора заедно, е вече открит.
Въпреки това, хората пренебрегнаха важността на този нов принцип в организацията на своя колективен живот. Те не успяха да разберат истината, че единствено любовта би могла да ги спаси от разцеплението, разрухата и хаоса. Хората не успяха да разберат, че нито едно научно откритие не е толкова важно, колкото закона на любовта на Иисус Христос. Защото именно това е законът за оцеляването на всички човешки общества.” (CARREL 1952, Chap. 3, Part 6).
5♦ „Християнството дава на хората най-съвършения морал; морал, който е много близък на човешката същност. Християнското учение ни представя един Бог, Който може да бъде обожаван, защото Той е достъпен за нас; един Бог, Когото трябва да обичаме.” (CARREL 1952, Chap. 9, Part 4).
6♦ „Разбира се, безсмислено е да говорим на малките деца за теология и за дълг, но ние трябва да последваме съвета на Кант и да им представим Бога като един невидим баща, който ги наблюдава и към когото те могат да отправят молитвите си. Истинският начин да почитаме Бога е да изпълняваме Неговата воля.” (CARREL 1952, Chap. 8, Part 3).
7♦ „Думите на Иисус проникват дълбоко в реалността на живота. Те игнорират човешката философия, те разбиват всички условности, те са толкова изумителни, че дори днес ни изглеждат трудни за разбиране.
Именно затова хората, които се подчиняват на закона на джунглата, смятат, че Иисусовата заповед да обичаме ближните си като себе си е абсурдна.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).
8♦ „Където и да сме, в който и да е момент на деня или нощта, Иисус е с нас. Ние можем да Го достигнем, просто като обърнем към Него нашата молитва и нашата любов. Съвсем очевиден е фактът, че дори в нашето общество, основано върху науката и технологиите, тази жажда за Бога е жива.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).
9♦ „Единственото правило в поведението на модерния човек е постигането на неговото собствено удоволствие. Всеки човек се е затворил в своя собствен егоизъм, както морският рак в своята раковина, и точно като рака, всеки се опитва да погълне своя ближен.” (CARREL 1952, Chap. 1, Part 1).
10♦ „Суетна гордост е да вярваме, че сме способни да усъвършенстваме природата. Защото природата е дело на Бога.
За да властваме над природата, ние трябва да й се подчиним.” (CARREL 1952, Chap. 2, Part 6).
11♦ „Аз искам да мога да се подчинявам на Бога така, както димът се подчинява на вятъра.” (CARREL, цитиран в Newton 1989, 202).
12♦ „Нашата цивилизация наистина забрави, че беше родена от кръвта на Христос; тя забрави също и Бога.
Но въпреки това, тя все още разбира красотата на Евангелските разкази и Иисусовата проповед на планината. Тя все още може да бъде разчувствана от Иисусовите думи на състрадание и любов, които носят успокоение и радост на съкрушените, огорчените, болните и умиращите.” (CARREL 1952, Chap. 3, Part 6).
13♦ „Християнският морал е несравнимо по-силен от нерелигиозния морал. Човек би се подчинил на законите за рационално поведение доброволно и дори с радост, само ако знае, че тези закони са заповеди на един личностен Бог.
За нещастие, действията на повечето съвременни хора не са мотивирани от любов към ближните, от любов към Бога или към родината, защото единственото нещо, което нашите съвременници обичат, е себе си.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 2).
Виж също книгите на Карел:
- „Prayer”, New York, Morehouse-Gorham, 1948.
- „The Voyage to Lourdes”, New York, Harper, 1950.
- „Man, the Unknown”, New York, Harper, 1935.
Няма коментари:
Публикуване на коментар