„Веднъж отидох – разказва авва Агатоник – в пустинята Рува при авва Пимен, който живееше в една пещера и се хранеше с корени. Когато го намерих, му разказах за помислите си и понеже беше вечер, той ме остави да пренощувам в пещерата, а сам отиде в друга. Тази нощ беше мразовита и аз много страдах от студа. На сутринта старецът дойде при мене и ме попита:
– Как прекара нощта, сине мой?
Аз отговорих:
– Прости, отче! Цяла нощ се измъчвах от студ.
Той ми рече:
– Истина ти казвам,чедо, аз изобщо не усетих студа.
Като чух това, се удивих, защото старецът беше гол. После го попитах:
– Яви ми любовта си,отче, кажи ми защо не усещаш студа, като си без дрехи?
И старецът ми каза:
– Дойде един лъв, легна до мене и стопли тялото ми .Но знай, сине мой, че аз ще бъда изяден от зверове.
Тогава го запитах:
– Защо ще бъдеш изяден от зверовете, отче?
Той каза:
– Когато живеех в света в отечеството си, бях пастир. Веднъж, когато пасях овцете, покрай стадото мина един човек. Кучетата ми го нападнаха и го разкъсаха.Можех да го спася, но не го направих. И по Божие откровение узнах, че аз трябва да умра с такава смърт – разкъсан от зверове.
Това разказа преподобрият Пимен на авва Агатоник и наистина се случило това. След три години станало известно, че пустинножителят Пимен бил изяден от зверове. Светата му душа е причеслена към лика на преподобните отци по милосърдието на нашия Господ Иисус Христос.
/ Св. Пимен е живял през VI век. За него се разказва в Лимонара – сборник от назидателни разкази за подвизите на отшелниците, гл.167/
Коментар:
– Как прекара нощта, сине мой?
Аз отговорих:
– Прости, отче! Цяла нощ се измъчвах от студ.
Той ми рече:
– Истина ти казвам,чедо, аз изобщо не усетих студа.
Като чух това, се удивих, защото старецът беше гол. После го попитах:
– Яви ми любовта си,отче, кажи ми защо не усещаш студа, като си без дрехи?
И старецът ми каза:
– Дойде един лъв, легна до мене и стопли тялото ми .Но знай, сине мой, че аз ще бъда изяден от зверове.
Тогава го запитах:
– Защо ще бъдеш изяден от зверовете, отче?
Той каза:
– Когато живеех в света в отечеството си, бях пастир. Веднъж, когато пасях овцете, покрай стадото мина един човек. Кучетата ми го нападнаха и го разкъсаха.Можех да го спася, но не го направих. И по Божие откровение узнах, че аз трябва да умра с такава смърт – разкъсан от зверове.
Това разказа преподобрият Пимен на авва Агатоник и наистина се случило това. След три години станало известно, че пустинножителят Пимен бил изяден от зверове. Светата му душа е причеслена към лика на преподобните отци по милосърдието на нашия Господ Иисус Христос.
/ Св. Пимен е живял през VI век. За него се разказва в Лимонара – сборник от назидателни разкази за подвизите на отшелниците, гл.167/
Коментар:
Това е много поучително слово.Доста често ние мислим за нечия смърт като нелепа, несправедлива; за някакво страдание като тежко , непоносимо. Но ако сме могли да помогнем, а не сме го направили. Ако сме били лениви , стиснати, мързеливи, ст...рахливи, и някой е загивал поради това/ както тези дни загина на морето едно дете пред очите на десетки зрители/, разбира се, че един ден ще трябва да платим. Слез 30-40 години, когато въобще сме забравили тази случка в живота си. Тогава нашето страдание или скръб може би ще изглеждат за околните безмислени, нелепи, ще се бунтуваме срещу тях, или ще изпаднем в депресия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар