Разказват, че ангелите като летят над земята, я обсипват със сини цветя, та хората да не забравят за небето.А знаете ли от къде е дошло името на тези цветя.Това се случило много, много отдавна, още в първите дни на сътворението на света. Тогава току-що бил създаден раят и в него цъфтели прекрасни благоуханни цветя. Сам Господ ходил из рая и давал на цветята имена. И ето, че едно малко цвете с нежни сини листенца и златно сърчице, като съзряло Твореца се изпълнило с такава любов към Него, че от възторг забравило своето име.Смутено потръпнали сините листенца, а Сърцеведецът Бог ласкаво казал:” За това, че от любов към Мен ти забрави себе си, Аз никога няма да те забравя.Занапред ти ще се наричаш незабравка и нека всички хора се учат като теб да заравят себе си заради Бога.”
Да забравяш себе си заради Бога и ближните е най-великото щастие и то се нарича любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар