Преди време една майка ми написа следното писмо:Синът ми е едно много талантливо дете – страхотен математик. Според неговият учител, очаква го блестящо бъдеще. И все пак аз се притеснявам, че той няма приятели, саможив е, понякога се държи доста агресивно и тиранично към нас, а най-вече към баба си, която е болна.
Реших да споделя с вас моя отговор:
Най-искрено ви поздравявам за вашата усетливост и трезвост. Считам, че ако един родител носи тези качества, той би могъл да бъде много позитивен при възпитанието на своето талантливо дете и вероятността детето да пропилее или загуби своя талант е много по-малка.
В предаването на Гала, не много отдавна, беше поканено едно 10 годишно гениално момче, със свръхдарба в областта на физиката. В студиото беше поканена и една известна физичка, професор, за да може чрез дискусията с нея, зрителите да се убедят, че наистина става дума за свръхталант. Суперлативите и адмирациите по отношение на това дете, и най-вече в негово присъствие, бяха толкова големи, че някак смущаваха. За съжаление, асоциативно си спомних за един много популярен филм - “Красив ум”, който е направен по действителен случай. Главният герой е професор в Принстън, който полудява. Той става жертва на своя горд ум, на своето презрение към околните, и гоненето на слава. Той премина през ада на болестта, за да открие,че най-великите неща са всъщност най-простите; че любовта е единственото нещо, което ни изцелява от нашето самозабравило се его; че борбата срещу невидимите врагове – нашите мисли, които ни превъзнасят и самовъзхваляват, а всъщност искат да ни погубят и обезсилят, е жестока и продължава до края на живота ни.
На мен ми беше жал за Тихомир /така се казваше момчето от предаването на Гала /, докато мои колеги му се възхищаваха. Независимо, че беше изработило доста защити срещу неприемането на неговите съученици и връстници, т.е той считаше, че те му завиждат и поради тази причина го отхвърлят, всъщност прозираше детската болка, че той не е обичан и харесван. Но момчето не получи от възрастните и специалистите коректива за трудната си адаптация, когато той наричаше своите връстници, които не разбират неговите занимания, “маса”. Той каза:”Само един процент от масата ме разбира!” Гала просто и естествено призна, че не разбира това, с което той се занимава, но с това не му помогна. Когато той разговаряше с жената – професор, той, за съжаление, имаше самочувствието на дете, на което всички са в краката. Прозираше и презрението му към всички, които се занимават с изкуство. В практиката си имах едно подобно дете, за съжаление вече с психиатрични проблеми, което ми каза:”Аз съм бог на самия себе си”.
Всяко талантливо дете е на прага на патологията, ако ние не му помогнем да не стане “бог на самия себе си”,т.е да му помогнем да разбере, че всеки талант ни се дава, за да го използваме за другите, още по-малко да се гордеем с него, именно защото той е дар свише.Ние нямаме никакви заслуги за това, ние просто се раждаме с този дар.
А кои са всъщност са истински страхотните хора? Те не винаги са лидери, още по-малко те се афишират като такива. Огледайте се и ще видите, че поне един такъв човек познавате. Те са хората, които никога не гонят пари и слава, но парите и славата най-често ги застигат, както мъдро са знаели древните. Те не се натрапват, не говорят за себе си. Никога не се оплакват, винаги са в добро разположение на духа, умеят да разграждат напрежението с хумор. Те никога не влизат във вашите граници, никога не натрапват своето мнение, те ви приемат открито, с доверие. Не искат да ви променят, не ви съдят, не ви унижават или презират. Готови са посред нощ да тръгнат, за да ви помогнат и не нужно дълго да ги молите или да настоявате. Не се стремят да властват. Те умеят да правят не формални подаръци, а желани. Те са мислили предварително как да ви зарадват, направили са план, но много често и импровизират. Инертност няма да забележите в тях, защото те имат много малко страхове и комплекси. За тях парите нямат особено значение, без задължително да ги имат в излишък. Те умеят да се радват на живота и да забелязват и най-дребните неща Може да имат някакъв изключителен талант, но при всички случаи те са минали през големи изпитания, в които не талантът им е помагал, а невероятните усилия на волята и мъжество. И най-великото е, че те никога не се гордеят с тези свои подвизи. И както казва един автор, те приемат живота като една река и единственото, за което бдят е да няма пробиви по лодката, т.е много внимателно бдят дали сърцето не е завладяно от гордост, завист, алчност, високомерие. Ето в това е парадокса:човекът с талант се гордее с нещо ,което му е дадено свише, а онзи който е завоювал върхове смята това за нещо просто и естествено.
Има една банална приказка:”Най-страшното е когато се вземеш на сериозно!”,т.е когато се възгордееш и самозабравиш, ти загубваш всичко.
Научете вашето дете да се радва не от това, че има талант, а да умее да използва този талант за другите. Помислете колко родители не могат да плащат частни уроци на своите деца. Поощрете го да дава уроци на свои приятели, без да се възгордява от това или да счита, че с това си губи времето, или да ги поставя в зависимост. Така ще му помогнете да излезе от егото си, а твърде възможно е да намери верен приятел. В приятелството всеки дава това, което има. В истинското приятелство няма нито излишък, нито недостиг - всеки има свой талант, който може би дори не съзнава. За съжаление ниe се научихме да се възхищаваме само на видимите таланти, а истински безценните таланти са невидимите, тези, които притежават страхотните хора. От вас зависи дали ще възпитате талант – висок, непристъпен и леден връх, до който дори някой да се добере, най-често умира или ще възпитате страхотния човек, който е до вас като лека прохлада при залез слънце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар