Пинокио попаднал в капан, защото се опитал да открадне две чепки мискет от едно лозе. Стопанинът го хванал и за наказание го вързал в колибата на кучето, тъй като то беше умряло същия ден, и нямаше кой да пази от белките, които идваха през нощта, за да откраднат яйца или ярчици. Белките пристигат през нощта, и ето диалога:
- Добър вечер, Мелампо.
- Аз не се казвам Мелампо - отвърна Пинокио.
- Аз съм Пинокио.
- Ами какво правиш тук?
- Пазя вместо куче.
- А Мелампо къде е? Къде е старото куче, което живееше в тая колибка?
- Умря тая заран.
- Умря ли? Клетото животно! Беше толкова добър! Но ако се съди по лицето ти, и ти ми изглеждаш добро куче!
- Извинявай, но аз не съм куче!...
- Че какво си?
- Аз съм дървено човече.
- И значи изпълняваш службата на куче-пазач, а?
- За съжаление за наказание!...
- Е добре, предлагам ти същите условия, каквито имах с покойното куче Мелампо; вярвам, че ще бъдеш доволен.
- И какви бяха тия условия?
- Ще идваме веднъж в седмицата както в миналото в тоя кокошарник и ще задигаме по осем кокошки. От тия седем ще изяждаме ние, а една ще даваме на теб при условие, разбира се, че ти ще се преструваш, че спиш, и няма да ти хрумва никога да лаеш и да разбуждаш селянина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар