Варлам Шаламов (1907–1982) е руски писател, изкарал 20 години в комунистическите лагери, 17 от които в Колима*. Шаламов често бива сравняван със Солженицин, въпреки по-правилно е сравнението с Данте. Разликата между тях е в това, че Данте е измислил своя ад, а Варлам Шаламов е минал през него, за да ни опише след това адското битие – ясно, точно и във всичките му всекидневно-омерзителни детайли. Това, което е направил Шаламов, е почти извън границите на човешките възможности – този човек не само е оцелял след 17 години Колима, но и е намерил сили и желание да пише след излизането си от ада. Есето «Какво видях и какво разбрах в лагера» сумира в обобщен вид знанията, получени чрез нечовешки опит, а също и една уникална жизнена философия: пределно сурова, лишена от каквито и да било надежди и илюзии за човешката природа. Да четеш Шаламов е тежко занимание. И все пак трябва да го вършим – най-малкото за да не допуснем повтарянето на този ад.
***
Необикновената крехкост на човешката култура, цивилизация. Човекът става звяр след три седмици тежък труд, студ, глад и малтретиране.
***
Главното средство за разрушаване на личността е студът. В централноазиатските лагери хората навярно са издържали повече – там е било по-топло.
***
Разбрах, че приятелството, другарството никога не възниква в трудни, ама наистина трудни – там, където животът е на карта – условия. Приятелството се заражда в условия, които са трудни, но поносими (в болницата, а не в мината).
***
Разбрах, че чувството, което се запазва най-дълго в човека, е злобата. Месото, останало върху костите на гладния човек, стига само за поддържане на злобата – нищо друго вече няма за него значение.
***
Разбрах разликата между затвора, който укрепва характера, и лагера, който разрушава човешката душа.
***
Разбрах, че Сталин е удържал своите «победи» само защото е убивал невинни хора – една истинска организация, десет пъти по-малобройна, но истинска, щеше да го помете за два дни.
***
Разбрах, че човекът е станал човек, защото е физически по-як, по-жилав от всяко животно – никой кон не издържа работата в Крайния Север.
***
Видях, че единствените хора, които успяваха да запазят поне нещо човешко в условията на глад и издевателства, бяха вярващите – почти всички сектанти и по-голямата част от поповете.
***
Най-лесно, първи се разлагаха партийните кадри, военните.
***
Видях какъв убедителен аргумент за интелектуалеца може да бъде най-обикновената курва.
***
Че народът различава началниците по силата на техния удар, по това, колко стръвно бият.
***
Че боят като аргумент е почти неотразим (метод № 3).
***
Научих истината за това, как са били подготвяни мистериозните публични процеси, от самите майстори на тези работи.
***
Разбрах защо затворниците научават политическите новини (за нечий арест и т. н.) по-бързо от хората, които са на свобода.
***
Разбрах, че злобата може да ти дава сили да живееш.
***
Също и равнодушието.
***
Разбрах, че не надеждата е това, което крепи човека – в лагера няма никаква надежда, нито волята – каква ти воля, а инстинктът, чувството за самосъхранение – досущ като при дървото, камъка, животното.
***
Гордея се, че още в самото начало, още през 1937 г. реших, че никога няма да стана бригадир, ако решенията ми могат да доведат до смъртта на друг човек, – ако волята ми трябва да служи на началството, тормозейки другите хора, също такива затворници като мен.
***
В тази велика проверка и физическите, и духовните ми сили се оказаха по-крепки, отколкото си мислех, и аз се гордея, че никого не предадох, че никому не донесох смърт или увеличаване на срока, че никога не написах нито един донос.
***
Гордея се, че през всичките години до 1955 г. не написах нито една молба за помилване.
***
Видях с очите си тъй наречената амнистия на Берия – имаше какво да се види.
***
Видях, че жените са по-почтени, по-всеотдайни от мъжете – в Колима нямаше случай съпругът да пристигне в лагера, за да прибере жена си. А жените го правеха, имаше много такива (Фаина Рабинович, жената на Кривошей) (вж. очерка «Зеленият прокурор», Събр. съч., т. 1, с. 531–571).
***
Видях удивителни северни семейства (съжителства на свободни хора и бивши затворници) с писма до техните «законни» мъже и жени и т. н.
***
Видях «първите съветски Рокфелеровци», нелегалните милионери, слушах изповедите им.
***
Видях каторжниците, а също и многобройните «контингенти» «Д», «Б» и т. н., «Берлаг».
***
Разбрах, че можеш да се домогнеш до много неща – да те сложат в болница, да те прехвърлят на друга работа, – но само ако рискуваш живота си, излагайки се на заплахата от побой, леден карцер. Видях леден карцер, изсечен в скалата, и сам прекарах в него една нощ.
***
Опиянението от властта, от свободата да убиваш, е голямо – от големите шефове до редовите надзиратели с оръжие (Серошапка) (Вж. разказа «Ягоди», Събр. съч., т. 1, с. 54–56, и др. подобни).
***
Разбрах, че светът се дели не на добри и лоши хора, а на страхливци и нестрахливци. 95 % от страхливците са способни дори при слаба заплаха да вършат всякакви пакости, неописуеми подлости.
***
Убеден съм, че лагерът – всичко в него – е отрицателна школа, че дори и час не можеш да прекараш в него – това е час на поквара и разруха. Никому никога нищо добро лагерът не е дал и не може да даде. Той действа разрушително на всички – и на затворниците, и на свободните.
***
Във всяка област имаше лагери, към всяко голямо строителство. Милиони, десетки милиони затворници.
***
Репресиите засегнаха не само върхушката, но и всеки слой на обществото – във всяко село, всеки завод, всяко семейство е имало я роднини, я познати репресирани.
***
За най-добро време в моя живот смятам месеците, прекарани в килията на Бутирския затвор, където успявах да поддържам духа на слабите и където всички се изказваха свободно.
***
Научих се да «планирам» живота си един ден напред, не повече.
***
Разбрах, че криминалните не са хора.
***
Че в лагерите няма никакви престъпници, че там лежат хора, които вчера са били (и утре ще бъдат) до теб, които са хванати, докато са били в границите на закона, а не извън тях.
***
Разбрах колко страшно нещо е самолюбието на момчето, младежа: «по-добре да открадна, отколкото да помоля». Самохвалството и това чувство хвърлят момчетата на дъното.
***
Жените не играеха особена роля в моя живот – лагерът е причината за това.
***
Че познаването на хората е безполезно, та нали не мога да променя поведението си спрямо никой мерзавец.
***
Последните в редицата са мразени от всички – и от конвойните войници, и от лагерниците, – изоставащите, болните, слабите, онези, които не могат да тичат на студа.
***
Разбрах какво нещо е властта и какво нещо е човекът с пушка.
***
Че мащабите са изкривени и че това е най-характерната черта на лагера.
***
Че преминаването от състоянието на затворник в състояние на свободен човек е много трудно, почти невъзможно без продължителна амортизация.
***
Че писателят трябва да бъде като чужденец спрямо нещата, които описва, а ако познава добре своя материал, той ще пише така, че никой няма да го разбере.
* Колима – област в североизточен Сибир, известна по Сталиново време с многобройните си лагери от системата ГУЛАГ, в които се е добивало злато. Съчетанието от полярен климат и тежък, мъчителен труд е превърнало Колима в екстремна форма на съветската лагерна система – наричали са я «северния Аушвиц» и «белия крематориум». «Колима» за руснаците звучи горе-долу като «Белене» за българите. – Бел. прев.
Превод от руски: Андрей Романов
