вторник, 14 юни 2011 г.
СТРАСТИ, ПРЕДШЕСТВАЩИ ВСЕКИ ГРЯХ.Преподобни Паисий /Величковски/
"Преди всяко грехопадение бесовете докарват върх...у човека следните страсти: мрачна забава, жесток гняв,
тоест нечовешка и зверска злоба, и незнание, като безпросветна тъмнина. Тези три страсти предшестват
всеки грях.
Защото човек не ще извърши нито един грях без предварително да се е предразположил към всяко зло
или чрез забрава, или чрез гняв, или чрез незнание. От тях възниква душевна безчувственост, тоест умът -
душевното око - става тъмен и тогава всички страсти го пленяват.
Най-напред се ражда маловерието. А маловерието поражда самолюбието - началото и края, корена и
родоначалника на всяко зло.
То е безсмислена любов към собственото тяло, когато някой навсякъде и във
всички неща избира това, което е полезно само за него.
Този зъл корен на страстите се изкоренява чрез любов, милосърдие и отричане от своеволието.
Самолюбието поражда немилосърдие и сребролюбие - ненаситна утроба, също корен и причина на всяко
зло.
От тези двете - самолюбието и сребролюбието - на всяко място произлизат всяко нещастие и жестоки
злодейства. Както в миряните, така и в монаха сребролюбието поражда гордост, чрез която бесовете са
отпаднали от светата слава и са свалени от небето.
Гордостта поражда славолюбие, от което се прелъстил Адам, като поискал да стане Бог и не станал, и с това
докарал страдание и проклятие на целия човешки род.
Славолюбието поражда сластолюбие, чрез което Адам паднал и е бил изгонен от рая.
Сластолюбието поражда чревоугодничество и различни блудни дела.
Блудството поражда гняв, който угася сърдечната топлина и е гибелен за всяка добродетел.
Гневът поражда злопаметност - охладняване на духовната топлина.
Злопаметността поражда мрачна и злобна хула против брата ни.
Хулата поражда преждевременна печал, като ръжда, разяждаща човека.
Скръбта поражда безумна наглост.
Наглостта поражда тщеславие, изваждащо на показ добродетелите и чрез това оставящо трудовете без
награда.
Тщеславието поражда невъздържано многоречие. Многоречието поражда празнословие, пленяване.
Унинието поражда мрачен сън.
Ако някой победи тези страсти, ще му се покорят и останалите, каквито са страхливостта, ужасът,завистта, омразата, лицемерието, ласкателството, ропотът, неверието, лихварството, пристрастието,вещолюбието, малодушието, жлъчността, самомнението, властолюбието, човекоугодничеството, дързостта,смехът, пълното падение, неизразимата пропаст и гибел чрез отчаянието - състояние, в което човек сам
се вкоравява, не познавайки Божието човеколюбие и милост - че Той е дошъл на земята, за да спаси грешниците, и че на земята няма такъв грях, за който да няма прошка.
От следните седем страсти - самолюбие, сребролюбие, гордост с тщеславие, злопаметност, осъждане,самомнение, отчаяние - се състои краят на всички страсти.
Ако някой не пази себе си от тези страсти и не ги отхвърли, той ще погуби следните десет добродетели:
вяра, любов, пост, въздържание, бдение, молитва, смирение със смиреномъдрие, безмълвие с мълчаливост,нестяжателност и разсъждение, и заедно с това ще увреди всички останали добродетели.
Ако някой има дори само една от тези главни страсти, такъв не ще преуспее ни най-малко, макар и да се подвизава против другите страсти, да извършва някаква добродетел или пък дори и да пролее кръвта си за
Христа. И молитвата на такъв е неприятна на Бога.
Всяка вечер трябва да изпитваме себе си как е преминал денят ни, и всяка сутрин също трябва да изпитваме
как е преминала нощта.
И не само в определеното, но и по всяко време, на всяко място и за всяко нещо трябва да си даваме отчет и да разсъждаваме за добродетелите и страстите, в какво състояние на живота се намираме - в началото, в
средата или в края; достойно за награда ли се трудим и извършваме добродетели или само се трудим, а не получаваме награда. Когато съгрешим в нещо, да допълним недостига на добродетел със сълзи и плач.
тоест нечовешка и зверска злоба, и незнание, като безпросветна тъмнина. Тези три страсти предшестват
всеки грях.
Защото човек не ще извърши нито един грях без предварително да се е предразположил към всяко зло
или чрез забрава, или чрез гняв, или чрез незнание. От тях възниква душевна безчувственост, тоест умът -
душевното око - става тъмен и тогава всички страсти го пленяват.
Най-напред се ражда маловерието. А маловерието поражда самолюбието - началото и края, корена и
родоначалника на всяко зло.
То е безсмислена любов към собственото тяло, когато някой навсякъде и във
всички неща избира това, което е полезно само за него.
Този зъл корен на страстите се изкоренява чрез любов, милосърдие и отричане от своеволието.
Самолюбието поражда немилосърдие и сребролюбие - ненаситна утроба, също корен и причина на всяко
зло.
От тези двете - самолюбието и сребролюбието - на всяко място произлизат всяко нещастие и жестоки
злодейства. Както в миряните, така и в монаха сребролюбието поражда гордост, чрез която бесовете са
отпаднали от светата слава и са свалени от небето.
Гордостта поражда славолюбие, от което се прелъстил Адам, като поискал да стане Бог и не станал, и с това
докарал страдание и проклятие на целия човешки род.
Славолюбието поражда сластолюбие, чрез което Адам паднал и е бил изгонен от рая.
Сластолюбието поражда чревоугодничество и различни блудни дела.
Блудството поражда гняв, който угася сърдечната топлина и е гибелен за всяка добродетел.
Гневът поражда злопаметност - охладняване на духовната топлина.
Злопаметността поражда мрачна и злобна хула против брата ни.
Хулата поражда преждевременна печал, като ръжда, разяждаща човека.
Скръбта поражда безумна наглост.
Наглостта поражда тщеславие, изваждащо на показ добродетелите и чрез това оставящо трудовете без
награда.
Тщеславието поражда невъздържано многоречие. Многоречието поражда празнословие, пленяване.
Унинието поражда мрачен сън.
Ако някой победи тези страсти, ще му се покорят и останалите, каквито са страхливостта, ужасът,завистта, омразата, лицемерието, ласкателството, ропотът, неверието, лихварството, пристрастието,вещолюбието, малодушието, жлъчността, самомнението, властолюбието, човекоугодничеството, дързостта,смехът, пълното падение, неизразимата пропаст и гибел чрез отчаянието - състояние, в което човек сам
се вкоравява, не познавайки Божието човеколюбие и милост - че Той е дошъл на земята, за да спаси грешниците, и че на земята няма такъв грях, за който да няма прошка.
От следните седем страсти - самолюбие, сребролюбие, гордост с тщеславие, злопаметност, осъждане,самомнение, отчаяние - се състои краят на всички страсти.
Ако някой не пази себе си от тези страсти и не ги отхвърли, той ще погуби следните десет добродетели:
вяра, любов, пост, въздържание, бдение, молитва, смирение със смиреномъдрие, безмълвие с мълчаливост,нестяжателност и разсъждение, и заедно с това ще увреди всички останали добродетели.
Ако някой има дори само една от тези главни страсти, такъв не ще преуспее ни най-малко, макар и да се подвизава против другите страсти, да извършва някаква добродетел или пък дори и да пролее кръвта си за
Христа. И молитвата на такъв е неприятна на Бога.
Всяка вечер трябва да изпитваме себе си как е преминал денят ни, и всяка сутрин също трябва да изпитваме
как е преминала нощта.
И не само в определеното, но и по всяко време, на всяко място и за всяко нещо трябва да си даваме отчет и да разсъждаваме за добродетелите и страстите, в какво състояние на живота се намираме - в началото, в
средата или в края; достойно за награда ли се трудим и извършваме добродетели или само се трудим, а не получаваме награда. Когато съгрешим в нещо, да допълним недостига на добродетел със сълзи и плач.
Алегорическият образ на "космоса"
Как да се изобрази на иконата цялото множество народи, към които в продължение на хилядолетия е била и ще бъде насочена проповедта на Църквата?
В долната част на иконата виждаме олицетворение на целия свят (космоса), изобразено чрез алегорическата фигура на човек-цар*, като глава на цялото видимо творение. Всяко друго решение би представило ограничено всеобхватния, вселенски характер на действието на Църквата в света: само човекът съзнателно и свободно може да приеме Божественото откровение. Просвещаването и освещаването на света е било и остава задача на Църквата във всички времена. Тази задача продължава да съществува и в наше време, така както е съществувала в дните на Апостолите.
Детайлите в образа на космоса съответствуват на богослужението на празника. В Евангелието на Деня на Света Троица (Иоан 7:37-8:12) и в апостолското чтение на втория ден на празника (Ефес.5:9-19), слушаме за светлината и мрака и за разликата между тях. В иконата виждаме същия контраст между светлината, която обкръжава Апостолите, и мракът около фигурата на космоса. Това е онзи катастрофален мрак, в който е бил хвърлен светът чрез падението на човека, а неговото призоваване, което се извършва чрез Светия Дух, е пробуждане на тварите. Фигурата на царя с надпис "космос (понякога "целият свят ) - изобразява човечеството, не само призвано към просвещение, но и готово да приеме апостолската проповед. За това говорят символите на проповедта - свитъците, които царят държи и почитта, която им оказва като ги носи с покрити ръце, както се е полагало да бъдат носени особено почитани предмети. (Например на иконите виждаме Ангелите да държат така оръдията на Страстите Господни или често епископите - св. Евангелие).
* На някои по-стари икони на Петдесетница вместо алегорическия образ на света се изобразяват хора от различни народи, облечени в странни дрехи и обърнали глави нагоре, които слушат с удивление и възторг проповедта на Апостолите. Над тях е написано: "племена и народи». Те представляват групи хора от различни народности, които са се намирали в Йерусалим в деня на Петдесетница, в момента на слизането на Св.Дух (вж.Деян.2:5-12)./ Pravoslavieto.com/
ДОМЪТ
Писмо: Смятате ли, че човек може толкова много да тъгува за своя дом, че това да се превърне като непреодолима пречка за живота му в друг дом? Това се случи с дъщеря ми след като се омъжи. Реално тя няма проблеми със съпруга си и неговите родители, но не можа да свикне с жилището, в което отидоха да живеят. А когато се връща в къщи стои сама в стаята си и аз усещам,че тя тъгува за дома си. Тя дори не го крие…
Това, за което вие говорите не е рядко явление, макар че много хора не го осъзнават напълно. А ако го осъзнаят, много често не могат сами да си помогнат, тъй като те свеждат нещата до някакво обзавеждане или някакви замервания на енергийни полета, за да решат в каква посока да си обърнат леглата и т.н.
А всъщност домът има своя мистика. През целия си живот всеки търси своя дом или се стреми да се върне в дома си.
Имаме ли понятие за ДОМ?Чували сме израза “Моят дом е моята крепост”, но едва ли сме се замисляли по-сериозно върху това, какво означава. Не рядко в практиката си съм чувала “Не ми се връща у дома!”, без задължително да е свързано със скандали, които те очакват у дома. Но си спомням и един друг случай. Едно 20 годишно момче се опитваше да помогне на една майка, която имаше проблеми с 15 годишния си син, тъй като той не се прибираше по цели нощи. "Спомням си, че на неговите години и аз имах такъв период.Но независимо дали се прибирах или не, майка ми винаги ми оправяше леглото и ми оставяше вечеря, покрита с бяла салфетка. Спомням си една вечер в един бар. Бях уморен, болеше ме главата от алкохола, беше ми тъпо, и си казах:”Какво правя тук, а не се върна в къщи.?” Представих си колко топло и уютно е леглото ми. Създайте му уют в къщи и той обезателно ще се върне!”
Уютът е свързан с чувството на покой. Уютно означава спокойно, а спокойствието има както материално, така и духовно измерение.
Домът като материално-духовна съвкупност може да се случи, т.е да сме го имали в нашия живот, а може завинаги да ни липсва. Вместо дом може да имаме някакво ограничено пространство, което макар и да е свръхлуксозно, да ни напомня луксозен хотел или магазин за скъпи мебели и ние да нямаме желанието да се завръщаме у дома, в нашата “крепост” - далеч от шумотевицата и суетата на света, където си защитен ,обичан, приласкан.
Всеки един човек в крайна сметка осъзнава дали той има свой дом в дълбокия смисъл на тази дума. За съжаление аз познавам не малко бездомни хора, но не малко са и хората, които никога не са си задали въпроса “Дали в моя дом всички се чувстват уютно и спокойно?” Поговорете за това с членовете на вашето семейство. Вярвам, че можете да си построите дом. Опитайте се да преодолеете всякаква суета, мода и подражание. Днес архитекти и дизайнери много често самите те са самотни и объркани, ексцентрични, поради което налагат модни тенденции, които засилват чувството на самота и отчужденост в дома.
В художествената и историческата литература можем да открием различни образци на това как всяка част от дома е имала особен смисъл и предназначение, като нещо което е продължение на вътрешния живот на човека.
ПОКРИВА Той е образец на надежност, душевна простота, сигурност, предсказуемост Спомням си от детството лястовичите гнезда и малките лястовичета, които ме събуждаха с цвърченето си. И на панелните балкони можем да видим такива гнезда, но често хигиената и еснафщината заглушава детските молби да оставим гнездото на лястовичетата.
СТЕНИТЕ В не малко домове вече няма стени и прегради, но въпреки всичко аз вярвам, че тази тенденция ще отмине. Стените са образец на автономия, ограничават нещо, което е лично, сакрално. Стените са място, където е нашата родова памет – картини, фотографии, предмети. Икони, пред които е излята болка, мъка, надежда В този смисъл, това, което е на стената е и в душата
ПОЗОРЦЕТЕ И ВРАТИТЕ От историята на архитектурата се знае, че прозорците са обърнати към двора, а вратите към улицата. Петър І заповядва при строежа на домовете прозорците да са обърнати към улицата. Чрез това хората са общували със света. От там са и изразите “прозорец към света”, “Вратите на моя дом са винаги отворени за вас”. Не сте ли виждали как някои хора, които са инвалиди или дори малки деца дълго стоят приковани до прозореца, наблюдавайки какво става навън.
ПРАГЪТ. Съществувал е обичай в древните филистимляни да не се стъпва на прага. Този обичай се появява след като на прага в идолското капище пада статуята на техния идол Дагон в присъствието на израилтянския Ковчег Господен. Този обичай е бил възприет и от евреите по времето на царуването на Манасия.
Прагът символизира някакъв вътрешен предел, който трябва да пристъпиш, влизане в някакво ново пространство. Тук най-често хората се посрещат и сбогуват. Прагът е онова пространство, което е свидетел на вътрешни бури – очаквания, страхове, радост, вълнения, тъга от сбогуване и т.н.
БАЛКОНЪТ , ЧАРДАКЪТ. Той най-често е бил място на труд и живот на начинаещи художници и писатели. У Балзак всички млади писатели живеят на чардака.От това място любовта не изглежда толкова прозаична и банална, човек открива и другата си същност, която не е така здраво прилепнала към земята, но е готова да полети.
Това е само един бегъл опит да се опитаме да намерим нашия дом, в който винаги ще искаме да се връщаме, дори когато сме предали самите себе си и се срамуваме да се върнем.
Разбира се, че трябва да осветим дома, но истински той се освещава от словото. Думите освещават дома или оскверняват дома. От нас самите зависи дали ще останем бездомни.
Това, за което вие говорите не е рядко явление, макар че много хора не го осъзнават напълно. А ако го осъзнаят, много често не могат сами да си помогнат, тъй като те свеждат нещата до някакво обзавеждане или някакви замервания на енергийни полета, за да решат в каква посока да си обърнат леглата и т.н.
А всъщност домът има своя мистика. През целия си живот всеки търси своя дом или се стреми да се върне в дома си.
Имаме ли понятие за ДОМ?Чували сме израза “Моят дом е моята крепост”, но едва ли сме се замисляли по-сериозно върху това, какво означава. Не рядко в практиката си съм чувала “Не ми се връща у дома!”, без задължително да е свързано със скандали, които те очакват у дома. Но си спомням и един друг случай. Едно 20 годишно момче се опитваше да помогне на една майка, която имаше проблеми с 15 годишния си син, тъй като той не се прибираше по цели нощи. "Спомням си, че на неговите години и аз имах такъв период.Но независимо дали се прибирах или не, майка ми винаги ми оправяше леглото и ми оставяше вечеря, покрита с бяла салфетка. Спомням си една вечер в един бар. Бях уморен, болеше ме главата от алкохола, беше ми тъпо, и си казах:”Какво правя тук, а не се върна в къщи.?” Представих си колко топло и уютно е леглото ми. Създайте му уют в къщи и той обезателно ще се върне!”
Уютът е свързан с чувството на покой. Уютно означава спокойно, а спокойствието има както материално, така и духовно измерение.
Домът като материално-духовна съвкупност може да се случи, т.е да сме го имали в нашия живот, а може завинаги да ни липсва. Вместо дом може да имаме някакво ограничено пространство, което макар и да е свръхлуксозно, да ни напомня луксозен хотел или магазин за скъпи мебели и ние да нямаме желанието да се завръщаме у дома, в нашата “крепост” - далеч от шумотевицата и суетата на света, където си защитен ,обичан, приласкан.
Всеки един човек в крайна сметка осъзнава дали той има свой дом в дълбокия смисъл на тази дума. За съжаление аз познавам не малко бездомни хора, но не малко са и хората, които никога не са си задали въпроса “Дали в моя дом всички се чувстват уютно и спокойно?” Поговорете за това с членовете на вашето семейство. Вярвам, че можете да си построите дом. Опитайте се да преодолеете всякаква суета, мода и подражание. Днес архитекти и дизайнери много често самите те са самотни и объркани, ексцентрични, поради което налагат модни тенденции, които засилват чувството на самота и отчужденост в дома.
В художествената и историческата литература можем да открием различни образци на това как всяка част от дома е имала особен смисъл и предназначение, като нещо което е продължение на вътрешния живот на човека.
ПОКРИВА Той е образец на надежност, душевна простота, сигурност, предсказуемост Спомням си от детството лястовичите гнезда и малките лястовичета, които ме събуждаха с цвърченето си. И на панелните балкони можем да видим такива гнезда, но често хигиената и еснафщината заглушава детските молби да оставим гнездото на лястовичетата.
СТЕНИТЕ В не малко домове вече няма стени и прегради, но въпреки всичко аз вярвам, че тази тенденция ще отмине. Стените са образец на автономия, ограничават нещо, което е лично, сакрално. Стените са място, където е нашата родова памет – картини, фотографии, предмети. Икони, пред които е излята болка, мъка, надежда В този смисъл, това, което е на стената е и в душата
ПОЗОРЦЕТЕ И ВРАТИТЕ От историята на архитектурата се знае, че прозорците са обърнати към двора, а вратите към улицата. Петър І заповядва при строежа на домовете прозорците да са обърнати към улицата. Чрез това хората са общували със света. От там са и изразите “прозорец към света”, “Вратите на моя дом са винаги отворени за вас”. Не сте ли виждали как някои хора, които са инвалиди или дори малки деца дълго стоят приковани до прозореца, наблюдавайки какво става навън.
ПРАГЪТ. Съществувал е обичай в древните филистимляни да не се стъпва на прага. Този обичай се появява след като на прага в идолското капище пада статуята на техния идол Дагон в присъствието на израилтянския Ковчег Господен. Този обичай е бил възприет и от евреите по времето на царуването на Манасия.
Прагът символизира някакъв вътрешен предел, който трябва да пристъпиш, влизане в някакво ново пространство. Тук най-често хората се посрещат и сбогуват. Прагът е онова пространство, което е свидетел на вътрешни бури – очаквания, страхове, радост, вълнения, тъга от сбогуване и т.н.
БАЛКОНЪТ , ЧАРДАКЪТ. Той най-често е бил място на труд и живот на начинаещи художници и писатели. У Балзак всички млади писатели живеят на чардака.От това място любовта не изглежда толкова прозаична и банална, човек открива и другата си същност, която не е така здраво прилепнала към земята, но е готова да полети.
Това е само един бегъл опит да се опитаме да намерим нашия дом, в който винаги ще искаме да се връщаме, дори когато сме предали самите себе си и се срамуваме да се върнем.
Разбира се, че трябва да осветим дома, но истински той се освещава от словото. Думите освещават дома или оскверняват дома. От нас самите зависи дали ще останем бездомни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)