Това е духовния път към лекуване на ЗАВИСИМОСТИТЕ

Преподобният Виталий, инок от манастира на преподобния Серида, отива при св. Иоан Милостиви в Александрия / паметта му се чества на 12 ноември,от 609 до 620 год. той е  патриарх на Александрия/.
            Преподобният, достигайки до  напредналата възраст /60 години/  дръзва да  поеме един необичаен подвиг:той записал в своя поменик имената на всички блудници от Александрия и усърдно се молил за тях.Преподобният   работил от сутрин до вечер и заработвал по 12 медни монети на ден.Вечер купувал за себе си боб, който изяждал не по-късно от залез слънце, а останалите пари давал на една от блудниците, като е умолявал:”Умолявам те, запази чистотата поне тази нощ, не съгрешавай с никого.”, после  се затварял с блудницата в нейната стая, и докато тя спяла, той четял цяла нощ псалми, а на сутринта тихично излизал от стаята. И това правил всеки ден, посещавайки по ред всички блудници, а после започвал отначало,  като ги заклевал с  клетва, че няма да казват на никого за целта на неговото посещение.
Жителите на Александрия, незнаейки за истината, се възмущавали от поведението на инока, всячески го оскърбявали,той търпял всички насмешки и само се молил да не осъжда никого.
Светите молитви на  преподобния Виталий спасили много паднали жени. Едни от тях отишли в манастир, други се омъжили, а трети започнали  да се трудят често.  Но на никого не разказали за причината  за тяхното изправление, с което щели да снемат обвиненията към преподобния – свързала ги клетвата, дадена пред светията. Когато една жена  я нарушила, и започнала да оправдава монаха, изпаднала в беснование. След случилото се александрииците още повече се утвърдили в мнението си за греховността на преподобния.
Някои клирици, съблазнени от поведението на монаха, докладвали за нето на светия патриарх Иоан Милостиви.Но той не повярвал на доносниците и казал:”Престанетае да осъждате, особено иноците. Нима не знаете какво се е случило на Първия Никейски събор? Някои от епископите и клириците носели един срещу друг доноси  на светия цар Константин Велики. Той заповядал да му донесат запалена свещ, и даже непрочел писмата, ги запалил, казвайки:” Дори ако със собствени очи видя съгрешаващ епископ или свещеник , или инок, то бих го покрил със своята порфира, за да не види никой неговия грях.”. Така мъдрият цар засрамил клеветниците.
Преподобният Виталий продължил своя труден подвиг: представяйки се пред хората за грешник и блудник, всъщност  превеждал към покаяние много заблудили се.
Веднъж, излизайки от една блудница, преподобният срещнал един юноша-блудник, който вървял срещу него. Юношата силно ударил  по бузата препод. Виталий, крещейки, че като монах позори името на Христа. Преподобният му отговорил:” Повярвай ми, че заради мен ,смирения, и ти ще получиш такъв шамар, че цяла Александрия ще се стече на твоя вик.”
След известно време преподобният се поселил в една неголяма килия, и същата нощ предал Богу дух.. В същия час пред юношата, който ударил стареца, се появил страшен бяс, ударил го по бузата и изкрещял:” Ето ти шамар от монаха Виталий.” Юношата изпаднал в беснование – въргалял се по земята, късал дрехите си, и викал така силно, че събрал множество народ.
Когато след няколко часа дошъл на себе си, побягнал към килията на преподобния, викайки:” Помилуй  ме, раб Божий, защото съгреших  против  теб.” При вратата на килията той окончателно дошъл на себе си и разказал на събралите се за неговата среща с преподобния Виталий. След това започнал да чука по вратата на килията, но не получил отговор. Тогава разбили вратата и видяли, че преподобният се е представил пред Бога, стоейки на колене пред иконата. В ръката си  държал свитък със следните думи:”Мъже александрийци, не съдете преди време, докато не дойде Господ - Праведният Съдия.”
В това време пристигнала бесноватата жена, наказана от преподобния за нарушаване тайната на неговия подвиг. Допирайки се до тялото на светията, тя се изцелила и разказала на народа  всичко, което се е случило с нея.
Когато за смъртта на преподобния Виталий разбрали и другите спасени жени, те се събрали и разказали за добродетелите и милостите на светията.
Светител Иоан Милостивий  се зарадвал, че не повярвал на клеветниците и не осъдел праведника.  След това, в присъствието на всички покаяли се жени, обърнати от преподобния Виталий, светият патриарх тържествено пренесъл неговите останки през целия град и ги предал на честно погребение. От този момент много александрийци дали обет да не осъждат никого.

препод. Виталий Александрийски

св. Йоан Милостиви

"According to Symeon [the New Theologian], the Holy Spirit is sent
...Not to lovers of glory, Not to rhetoricians, Not to philosophers, Not to those who have studied Hellenistic writings ... Not to those who speak eloquently and with refinement, Not to those who have achieved great names ... But to the poor in spirit and life, To the pure in heart and body, Who speak and even more live simply." (Hymn 21)

Нека децата да питат учителите така ли си представят еволюцията?

Cults and Cultism in American Religion

http://orthodoxinfo.com/praxis/cultism.aspx

Моят народ е безумен - не Ме познава

 

  Св. Николай Сръбски


Тези редове са написани от големия сръбски богослов и подвижник на XX век св. еп. Николай (Велимирович) в немския концлагер Дахау, където той е бил заточен по време на Втората световна война заедно със сръбския патриарх Гавриил (Дожич).
Векът ни не е богат на мъдрост. От всички отминали столетия нашето може би е най-оскъдно на мъдрост. То не само не живее според мъдростта, но и не знае що е мъдрост. Забравило е. Предишните поколения знаеха що е мъдрост, затова знаеха и кога съгрешават пред мъдростта и кога й изневеряват. Затова те познаваха срама. Сред нашето поколение много, твърде много хора не знаят нито що е мъдрост, нито колко много са се отдалечили от нея. Ето защо все по-рядко забелязваме руменина от срам по лицето на грешника. Лека полека те се свличат към пропастта и библиотеките с всичките им книги ги затрупват, както саван покрива мъртвец.
Това е печално, но не е нещо ново. Хиляди чудеса сътворил Господ Бог, Всемогъщият Бог, хиляди чудеса явил пред очите на израилския народ по време на четиридесет годишното скитане из пустинята. Видяли, дивили се, забравили и отпаднали от Бога, сякаш нищо не се е случило. Поколението, което по Божие чудо минало през Червено море, сякаш по суха пътека и което пило вода, бликнала от суха скала; което видяло гибелта на фараона и което години наред всекидневно се хранело с хляб от небето; коляното, което се изцелявало, гледайки медната змия – същото това поколение се усъмнило в Бога, отпаднало от Бога, започнало да се покланя на идоли и заприличало на народите, които не познават Бога, които нямат знание за истинния Бог и страшната Му сила и живеят в тъма и смъртна сянка. А когато стигнали обетованата земя станало още по-страшно, още повече разпалвали Божия гняв, още повече се усъмнявали в Бога, още повече отпадали. Всекидневните грехове на този ослепял народ били подобни на цепеници, които още по-силно разпалвали огъня на гнева Господен.
В крайна сметка избраният народ Божи получил според заслугите си.
Получил такъв страшен удар, какъвто никой друг – неизбран – народ не е получавал. Разпилян като плевели по целия свят: още не били изстинали огнищата, а родината им била завладяна от народи, не познаващи Бога, но по-силни от тях.
Затова тъжи Господ чрез устата на своя пророк Иеремия: “Моят народ е глупав, не ме познава: те са неразумни деца, и няма у тях разсъдък: те са умни на зло, ала не умеят да вършат добро.” (Иер.4:22).
Колко свежо и на място звучат тези думи! Сякаш са казани днес и на сегашното поколение - не юдейското, а християнското!
Те са умни на зло, но добро не умеят да правят: колко е точна тази диагноза за болна Европа! И наистина, тя е мъдра да отнема, но не умее да дава. Мъдра е да убива, но не умее да уважава чуждия живот. Мъдра е да създава оръдия за унищожаване на хора и животни, на градове и ниви, оръдия надводни и подводни, оръдия, движещи се по земята и летящи по въздуха, но не умее да бъде покорна на Бога и милостива към по-слабите народи.
Мъдра е в изобретяването на отровни газове, с които трови въздуха, който дишаме, а тя самата не може да диша Светия Божи Дух, та да поддържа живота, който е от Бога, а не от нея. Мъдра е да се слави и превъзнася чрез слово, перо, филм, радио, вестници и много други средства, но не умее с никое от тези средства да слави и превъзнася Господ Бог – своя Творец.
Мъдра е да бъде самолюбива и навсякъде да разнася “веруюто си” на егоизма, но не умее да бъде безкористна, боголюбива и човеколюбива.
Мъдра е да се пази чрез земното, но не умее да се пази чрез небесното. Затова цялата е затисната от земното, сякаш от надгробен камък и плевелите са избуяли през очите и ушите, и духа, и душата й. И тя не може да види нищо друго освен пръст. Некръстените народи й се присмиват. Но нима глухият чува насмешките?
“Народът Ми е безумен – не Ме познава”, казва Всемогъщият Бог.
Европейците са новите избраници, новият народ Божи. Но днес те не знаят своя Бог, защото са безумни. Знаят за камъните и пясъка, знаят за дърветата и тревата, знаят за маймуните и малките им, но не познават своя Бог и не признават Христа. Затова те са осъдени на погибел.
А вие, братя, се пазете от погибелта. Как? Прославете Христа повече, отколкото себе си. Амин.

· · Сподели · Изтрий

Писмо на човек, посягащ на живота си

ЛЪЖЛИВОТО ПРИЯТЕЛСТВО
ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ,ПРИЯТЕЛИТЕ СИ,ЗА ДА ОБИЧАШ И НЕПРИЯТЕЛИТЕ СИ...!
/писмо на човек ,посягащ на живота си/
"Колко малко е сред нас правилната, идеалната любов между приятели.
В повечето случаи приятелството не е основано на сродност в душите, на познание и почит, а на себична симпатия и на себично сметкаджийство.

Изслушайте това писмо, което ще ви послужи като най-добро доказателство за това за което говоря, и като най-вярна илюстрация на лъжовната приятелска любов. Това писмо, което получих преди два дни, гласи:

- "Исках да дойда при Вас, да се изповядам лично на Вас и търся Вашата благословия за решението, пред което стоя. За благословия! Простете ми цинизма, който е изпълнил моята душа от дъното до върха. Аз стоя пред самоубийство. За това не трябва нито благословия, нито разрешение, нали? В действителност целият свят ми даде разрешение за това – отвращението, което се влива в мен, към всички и всичко. На мен всички хора са ми отвратителни, отвратителни до смърт, и ето сега дишам по-свободно, откакто реших твърдо да умра и поне в смъртта да намеря защита и мир от най-отвратителните за мен творения на земята – хората. Чудите се, знам, защото това, което пиша стои в пълна контрадикция спрямо онова, което Ви говорих лично.

Аз Ви говорих, че имам приятели, които ценя и обичам. Говорил съм Ви зло за другите хора, но за приятелите нищо друго, освен похвали. Всичко е било лъжа, сега смея наистина да Ви го кажа. И тогава, когато пред Вас съм низал похвала след похвала за приятелите, аз съм ги презирал, както и сега ги презирам, както презирам и целия свят.

На изгодата е било основано цялото ми приятелство. Тази изгода е била чисто материална, без нищо морално и духовно. Ние сме били като някакъв клуб. Не можеше да мине нито ден, без да се съберем. Ето, вече 12 години! Но никога, нито един ден – това е онова, което искам да Ви изповядам – за нищо друго не се е говорело между нас, освен за новини, и интриги, и взаимни гадни услуги, явни, или скрити. Ние никога не сме се притеснявали за средства, никой от нас не искаше да знае за морал и милосърдие. По този начин ние натрупахме богатство, положение и добихме едно реноме, което всеки ден вещо поддържахме с приказки по новините и с взаимни похвали по събранията.

Някои от нас са държавни чиновници, те бързо добиваха класа след класа; някои са търговци: те бързо добиваха книжа след книжа. Някои са народни представители: те получаваха, каквото си искаха. Създадохме си връзки навсякъде: с министерства, с новинари, с войската, с банки, с франкмасони. Вече по план се разпределяхме по разни кафенета, за да чуем какво се говори за нас, и да поговорим един за други нещо похвално. Изпращахме своите жени по къщи и по забави със специална заръка да шпионират целия свят и да ни хвалят, говорейки за нашата работливост, за нашия патриотизъм.

Когато започна войната, ние вдигахме най-много шум, но никой от нас не отиде там, където има опасност да загине. След войната се намерихме отново, всички по-здрави и по-богати, отколкото бяхме преди това. И целият свят продължаваше да ни смята за честни и патриотични хора.

Ние дотолкова се отдалечихме по този лъжлив път, че връщане за нас е съвсем невъзможно. Моите приятели ми станаха толкова отвратителни заради това, че бяха готови да ми помогнат в моите мръсни амбиции и желания. Всеки от нас се е надпреварвал с останалите в уменията за интриги и лъжи. За нас стана невъзможно да говорим за каквито и да било идеали, за нищо духовно, хуманно, общочовешко. Само изгода, и изгода! Никога за Бог, нищо за душата, нито за помощ на ближния! Никога в църква! В действителност никой от нас не вярва в Бога. Някога вярвах в Бог и в душата. Сега не. Сега, когато стоя пред самоубийство, аз не вярвам в Него.

Ах, всички хора са гадни, но от моите приятели няма нищо по-гадно! И червеите, които пълзят по боклука, не са ми толкова неприятни, колкото моите приятели. Всички те подтискаха моята душа, тъй, както и аз им помагах да подтиснат своите. Бих искал да отида на още една среща. Викат ме непрестанно. Забелязали са моето отсъствие. "Болен съм" – лъгах ги. Бих искал да отида да им кажа истината в очите преди да умра. Не знам дали да го направя. Колебая се. Бих ги заплюл, бих ги сгазил! Направиха ме сит и богат, но ме въведоха в един пъкъл от лъжи, само лъжи, та не мога да дишам. Имам голям търбух, но нямам душа. И моите жена и деца – всички са отровени, както и аз. Всичко е изгубено. Аз проиграх живота си.

Ако наистина намеря нещо след смъртта, което Вие наричате Бог, и ако бъда съден, ще кажа истината: наядох се, напих се, накрадох се, належах се. Това е целият ми живот. Усещам неистова нужда да кажа истината на някого, преди смъртта си. Мислех да кажа това на тях, подлеците. Но се колебая. Трудно бих имал кураж. Избрах Вас. Пък и на Вас, ето, само така, писмено. Ако можете отвръщайте и други от такъв живот. А мен презрете и забравете. "
Нищо не може по-изчерпателно от това писмо да ви каже какво значи любов без почит. По-добре е човек да живее без приятели, отколкото с приятели, които не може да почита. Живот с приятели, които човек не може да почита, това е пързаляне по поледица, която води в пропаст. На поледицата децата се хващат за ръце и се влекат едно друго, за да се пързалят по-бързи и по-лесно. И приятелството без почит е такова пързаляне по леда, което никога не завършва по друг начин, освен с пропадане.Така и любовта към приятелите си, ако не е основана на почит, както и познание, бързо се превръща в презрение и отвращение. "
Св.Николай Велимирович

Кой е "съзависимия" човек ?

В началото на ХХ век съпруги на алкохолици създали организация за взаимопощ за да се справят с влиянието, което партньорите алкохолици оказват върху тях самите. Става въпрос за организацията  “Ал-Анон”, според която, съзависимите са хора, които са загубили контрола над собствения си живот в резултат на обвързването им с алкохолик. До сега понятието се е разширило много и може да е критерий за означаване на определен тип поведение спрямо някаква болест или други обекти.    Съзависимостта като състояние е стремеж да се заместят духовните липси с химически вещества, материални обекти, психически процеси и взаимоотношения. При изследванията на факторите, които отключват зависимостта, психолозите откриват определен тип родителско отношение, което поддържа и активира това състояние.    Съзависим е онзи, който е позволил да бъде повлиян от поведението на друг човек и е обсебен от идеята да контролира поведението на този човек. Мотивите са често идеални, алтруистични, родени от грижа и любов с цел да се задоволят потребностите му, но този подход не помага. И макар че подбудите са правилни, действията са неправилни. Животът свързан със зависим не е никак лек. Често средствата на съзависимостта са реакция на самозащита, водят до нарушаване на взаимоотношенията, предизвикват болка а накрая саморазрушение.    Накратко ще посоча най-типичните прояви на съзависимостта. Това са силно изразени емоционални състояния, които при здравите хора не са толкова наситени, а някои дори не са налице.•    Прекомерна загриженост за някого или нещо и прекомерна зависимост социална, физическа от някой човек, процес или явление.•    Спиране на развитието на собственото Аз и прекалено силно реагиране на ситуациите при недостатъчна реакция на случващото се вътре в нас;•    Опит да се създават отношения родител – дете във всички взаимоотношения;•    Болезнена привързаност към отношенията с някого или с проблемите, които предизвиква;•    Предварително ограждане от страха и избягване на ситуации при които този страх може да се появи;•    Желание да се харесаш на другите с готовност да правиш всичко за да им харесаш на всяка цена;•    Сурово отношение към себе си и другите (не любов към себе си);•    Страх при общуване с напористи или сърдити хора, страх от остра емоционална критика;•    Неспособност да се различи любов от жалост, тенденция да се смесват двете чувства;•    Чувство за вина, когато се налага да отстояват себе си, личните си интереси, да напрвят нещо за себе си;•    Постоянно отлагане на всичко “за после”;•    Присъствие на лъжата, даже там където е по просто да се каже истината;•    Склонност към интриги и прикриване на фактите;•    Често казват това, което искат да чуят другите, и чуват само това което искат самите те;•    свръхестественост или свръхбезотговорност в поведението;•    не постигат истинска близост с другите;•    не умеят да се забавляват;•    реагират на проблемите чрез плач, лъжа, манипулации, гняв, желание за силен контрол и господство над другите;•    съчетават пасивната и активната агресия;•    смеят се, когато им се плаче;    Съзависимостта означава много неща. Това е парадоксална зависимост – да си зависим от хората, от тяхното настроение, поведение, болест ,здраве, от тяхната любов.Как можем да си помогнем?Първото нещо, е да започнем да правим нещата обратно на това, което съзависимостта ни кара да действаме. Да се опитаме без чувство за вина да помислим за себе си, да се погрижим ,,да си направим подарък”.Второ да се опитаме да сме честни в намеренията към другите, да си даваме адекватна обратна връзка – “това толкова ли е важно за мен и другия? Какви алтернативи мога да използвам за да спра потока на съзависимото състояние?”Трето ,направете списък на важните за вас неща, за които никога не ви достигало време.    Не забравяйте първата крачка е да започнете сега, не отлагайте.Новите навици се създават с усилие и добра мотивация. Много от качествата, които е създала съзависимостта можете да използвате за вашето израстване към един прекрасен  и пъстър живота.