Много хора, за да не бъдат разочаровани, са твърде предпазливи в приятелството или съзират в приближаването на другия някаква корист или изгода, или просто се държат дистанцирано, за да не бъдат наранени. И ако случайно между двама души възникне конфликт или недоразумение, то най-често единият/ а понякога и двамата/ стигат до разумния и логичен извод:” Видя ли, че сбърка като се довери! Никога повече не се доверявай!”
Ето част от разсъжденията на К. Луис ,авторът на „Нарния”, върху тази тема:”
„Няма човек на земята, който е по-склонен да откликне на тази предпазлива максима от мен.Аз съм същество, което поставя безопастността на първо място. От всички аргументи срещу любовта никой не допада на моята натура повече от:” Внимавай! Това може да ти причини страдание.”
На натурата и на темперамента ми – да , но не и на съвестта ми. Когато откликвам на този апел, сякаш съм на хиляди километри от Христос. Ако изобщо съм сигурен в нещо, то е, че Неговото учение няма за цел да затвърди вроденото ми предпочитание към сигурни инвестиции и ограничена отговорност. Съмнявам се дали има нещо в мен, което по-малко да Му харесва. Пък и кой ли би могъл да обича Бога с това „благоразумно” основание - че при Него, така да се каже, сигурността е по-голяма. И изобщо кой би посочил това като една от причините за своята обич? Бихте ли си избрали жена или приятел в този дух?Ако щете , бихте ли си избрали така дори куче?За да си прави такива сметки, човек трябва да обитава някакъв свят напълно чужд на любовта/ на всеки вид любов/...
Дори ако беше сигурно, че застраховането срещу разбити сърца е най-висшата ни мъдрост, Самият Бог показва ли ни нещо подобно? Очевидно не. Христос стигна дотам, че накрая извика :”Защо Си Ме оставил?”...
Сигурни инвестиции няма. Да обичаш, означава да си уязвим...Единственото място освен Рая, където можем да сме напълно защитени от смутовете и заплахите на любовта, е Ада.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар