ДЕПРЕСИЯТА
Д-p Томас Брехт
Това, което трябва да е ясно за християните е, че екзистенциалното отчаяние е състоянието, в което се намираме тогава, когато сме лишени от разбирането на Божията природа. Детският ти антропоморфичен Бог не може да задоволи духовните нужди на интелигентния човек, в който си се превърнал. Социалната религия, чиято роля е да подпомага и укрепва обикновените обществени отношения, отстъпва пред лицемерието, лекомислието или неподходящия характер на много от тях.
Още в началото на ХХ век се правят множество опити за обяснение на депресията. В клиничната практика обясненията на Фройд покриват около 80% от пациентите. Той идентифицира депресията като гняв, насочен навътре. В рамките на индивидуалната или групова терапия, пациентите обикновено остават шокирани от този факт, тъй като в повечето случаи мислят, че психическото разтройство е езотерично и комплексно. Много от пациентите се опитват да излекуват депресията си с помощта на психоактивни химични продукти, като алкохола или всякакви хапчета, до които имат достъп, но рано или късно трябва осъзнават, че това е проблем с много дълбоки корени, който не може да бъде решен по този начин.
Във време като нашето, в което плащаме скъпо за бързи удоволствия, повечето пациенти остават разочаровани, когато психоактивните медикаменти не премахват веднага чувството на депресия. Интересен е фактът, че най-често пациентите са недоволни от това, че предписаните лекарства не действат достатъчно бързо. Това недоволство не е необичайно за поколение, което очаква незбавно премахване на болката. За да бъдат достатъчно ефикасни антидепресивните лекарства, трябва да се взимат повече дни, най-често 10 или до три седмици. Надеждата за бързо възстановяване и терапевтичната медикаментозна реалност понякога пречат на възстановяването.
В общество, което търси само удоволствия, друго решение – официално или не – за депресията е хедонизмът. На пациентите често се подсигурява възможността да си купят нещо ново: кола, къща, дрехи. Други решения биха били храненето на ресторант, забавления и сексуална активност. Такова лечение, което е в съответствие с тенденцията на модерния човек да търси решения само за кратък период от време, в крайна сметка е несполучливо. Подобни медикаменти също лекуват само определени симптоми и не достигат до скритите причинители на депресията.
Смятам, че депресията трябва да се лекува от гледна точка на етиологията, което означава да се открие откъде идва, как се проявява и да я свържем с определен причинител. Класически пример за депресия, причинена от гняв, насочен навътре, е случаят на едно момиче на 19 години, което беше настанено в болницата, в която работех и аз, в много сериозно състояние, почти кататонично. Травмата й беше резултат от рязък и неочакван конфликт с баща й и нейното отвращение от това. За извесно време пациентката не можеше да говори, нито дори да ходи. Забелязах, че докато седи в инвалидната количка, погледът и беше насочен към гърдите й. Когато я попитах какво търси там, отговори, че “гледа омразната” (дъщерята на баща й). Нейното лечение, което беше успешно, се състоеше от оказване на подкрепа при елиминирането на гнева и омразата, която изпитваше.
За такъв вид депресия най-сполучливото лечение е това, при което вниманието на пациента се отклонява от депресивния характер на болеста и се насочва към гнева, който изпитва. Този гняв трябва да бъде анализиран, разбран и обяснен в една адаптирана форма, контролиран и разбира се - елиминиран. Възможно е елиминирането на гнева да бъде предпоставка за преустройване на целия емоционален живот на пациента, промени в семейната среда, промяна на начина, по който пациентът възприема отношенията между хората и други подобни промени. Тази терапия може да продължи месеци, дори години, но така или иначе тя достига до корените на депресивния синдром, отделяйки им по-голямо внимание, отколкото при лечението единствено на синдрома.
Бих искал да добавя от актуалните си наблюдения едно допълнително обяснение към онези вярващи, които в писмата си до мен поискаха подробна информация за така нареченото “самолечение” или “домашно лечение”, което се прилага в случаи на психическо разстройство. Искам да акцентирам върху факта, че такъв вид лечения не са нито етични, нито професионални и излизат от границите на моите професионални възможности. Без колебание някои от тях са предположили, че качеството си на православен психолог, който вярва, че православния християнин отхвърля психиатричното и психологично лечение като цяло (гледна точка, споделяна от много православни), ще предпиша алтернативни лечения.
Както Архиепископ Хрисостом подчертава в няколко свои писания, Православната Църква не се присъединява под никаква форма към тези, които твърдят, че психологията като наука няма стойност. Разглеждайки менталното здраве на православните християни, той, подобно на мен, решава всеки път да представя науката от гледна точка на вярващия, в опит да направи връзка между духовните и психологични проблеми, които секуларната психология игнорира или не им обръща достатъчно внимание. Ролята на този опит е по-скоро описателна, отколкото прескриптивна. Това е аспект, който винаги съм искал да изясня във всичко, което съм написал за православието и психологията.
Преди няколко години започнах да пиша за причинителите на депресията от гледна точка на психологията. Архиепископ Христосом (тогава архимандрит) допълни към написаното от мен няколко свои студии. В този първи етап на проучване на депресията заедно стигнахме до заключението, че по-голямата част от причините за депресия могат да бъдат описани с класическата концепция на Фройд за гняв, насочен навътре. И така, както подчерта архиепископът в една своя статия, не е необходимо да прегърнеш гледната точка на Фройд за човека, за да разпознаеш, че много от клиничните му наблюдения са компетентни и полезни. Статистиката показва, че само около 20% от причините, които се срещат в клиничната практика, се различават от гореспоменатата. Нека анализираме няколко от тези алтернативни прчини на психичната депресия.
Една доста често срещана причина е навикът да се гледат само негативните аспекти на живота или само определени проявления. Това е навик, придобит или чрез неадекватно възприемане на проблемите или чрез подражание – дори децата често или подражават на негативната форми на мислене на родителите или роднините си. По време на ембаргото за петрол през 70-те, един пациент дойде в клиниката да се оплаче от начина, по който той и държавата му са експлотирани от алчността на другите. Пациентът беше така обзет от твърденията си и разказа си, че бе стигнал до депресивното състояние на продължителна агитация. Лечението ни наблегна на опитите да накараме пациента да осъзнае възможните положителни резултати от ембаргото, като отстраняване прекалената употреба на петрол и неговото консервиране, намаляване замърсяването и националната независимост от чуждите енергийни ресурси. Имаше нужда от голям период от време, за да се разреши цялостно проблема, но начина, по който той започна да гледа на случая, уравновесено разглеждайки позитивните и негативни аспекти, му даде възможност за уравновесено възприемане и на другите проблеми.
Трябва да се отбележи фактът, че сред многобройните грехове, описани от Светите отци и учители на Църквата като противопоказни за духовния живот, се споменава и грехът на отрицанието. Светите отци постоянно ни подканват да обръщаме внимание на големите опасности, които дебнат човечеството и както казва св. Антонии Велики навсякъде е пълно с капани на нечестивия. В същото време ни казват, че не трябва да подценяваме съществуващите позитивни и полезни сили.
Отново животът на св. Антоний Велики ни дава доказателство за това твърдение. Казва се, че всяка армия от демони, насочена срещу нас, се сблъсква с множеството ангели, които ни помагат в духовния живот. Това равновесие на духовни гледни точки представлява точно онова, което се опитва да постигне един добър терапевт, когато се опитва да лекува депресия, причинена от краен негативизъм.
Друга важна причина, която откриваме сред клиничните случаи, е крайно себеотдаване и пожервование. Това може да се види, примерно, при родители, които посвещават цялото си време и средства на децата или домакинството, пренебрегвайки изцяло личните си нужди и желания. Най-често се среща при майките и жените, които от страх да изхарчат пари за консултация и лечение, пренебрегват здравето си и се стига до такива състояния, които магат да се окажат трагични.
Веднъж съпругата на един миньор дойде в кабинета с депресия, причинена от подобна ситуация. Тя навикнала да спестява по няколко долара от всяка заплата, за да си купи нова блуза. Но всеки път, когато събирала необходимата сума, ставало така, че някое от децата се прибирало със скъсана дреха или обувки. Тя перфектно осъзнавала, че многобройните случаи от този род ще възпитат в децата пренебрежение към личните вещи.
Отношението на децата подтикват майката към депресия. Фактически, тя беше приела идеята, че трябва да предложи на децата си цялата финасова подкрепа и да отговори на всичките им капризи, дори и това да значи да даде последния си залък, за да им купи нови дрехи, вместо да ги помоли да си ги зашият или да почакат до следващата заплата. Жената имаше нужда от лечение.
Естествено че ние поискахме от нея да събуди в децата си уважение към материалните неща. Доста ироничен е фактът, че една от най-големите и тежки последици от материализма е унищожаването на материалните нещата.
Някои хора вярват, че всичко може да бъде заместено, което поражда липсата на уважение към материалните неща. Жената не е трябвало да замества вещите на децата с “последния си залък”. В същото време, в който жената започва да контролира своето състояние, тя открива една нова форма на саможертва, по-ефикасна и променена. Уравновесено да възприема нещата. И да не позволява задоволяване на всички прищевки и капризи на децата си.
И за втория вид депресия говорят Светите отци, които обръщат внимание на факта, че живот, който се характеризира с крайно себеотдаване и саможертва, независимо дали става въпрос за необмислен труд или посвещаване на цялото време за социални дейности, провокира духовни разочарования, които имат дълбоки негативни ефекти. Наистина има хора алтруисти, които мигат да живеят за другите, както и аскети с удивителна издържливост. Но тези хора са надарени духовно. Техните дела не са наши дела. Този, който предприема такива усилия от твърдоглавие, ще стане плячка на депресия или психическо заболяване. Живот, в който има равновесие между внимателното и грижовно променяне на Аз-а и действия на любов към ближния, е живот, препръчан и от Светите отци.
Екзистенциалното отчаяние е причина за депресия, която колегите не биха приели. Не се споменава като клинична категория и в учебниците по психиатрична диагностика. Може би формулировката е прекалено филосовска за клиничната нозология. Въпреки всичко, това е състояние, причиняващо депресия и трябва да се изследва и изучава внимателно.
Анализираме депресията, причинена от екзистенциално отчаяние в две възрастови групи. На първо място става въпрос за много интелигентни мъже, на възраст 20-25 години, израснали без религиозно възпитание. Изглежда те са подложени на силно екзистенциално отчаяние. Другата група, която изпада в подобно състояние, са хора малко над средна възраст, които започват да се сблъскват с естествената физическа слабост или по друг начин казано, те не са вече способни да са в крак с модерните развлечения.
Обикновено хората от втората група могат да виждат някои от бесмислените неща на модерното общество, но те не изпитват вяра, която да даде на съществуването им основен смисъл. Такива хора много лесно могат да изпаднат в трудно лечима депресия. Когато описват усещанията си, те се конкретизират с думи като “отчаяние”, ”липса на смисъл”, “забравяне”, “нихилизъм” или “самота във вселената”. Безполезно е да окуражаваме тези хора да се общуват по-активно със свои връстници. При един такъв съвет, те често започват да обвиняват терапевта си, че се държи заплашително като родител, който вярва в “ще повярваш и ще видиш един ден”.
За да се победи отчаянието на възрастните трябва да им се предложи нещо, към което да се привържат. За тази цел, на първо място трябва да им помогнем да се откажат от “модерните научни твърдения” (които често са духовен сурогат за младите), изпълнени с цинизъм, материализъм и колебание. Те трябва да преместят центъра на вниманието си от наивния емпиризъм, за който “това, което не може да се измери не съществува” към трансцендентално възприемане на вселената.
И по-възрастни пациенти проявяват чувство на отчаяние, но в този случай съществува и недоволство, свързано с “пропилян” живот, който сега биха изживели по друг начин. На тези пациенти, а и на по-младите може да им се помогне чрез философия за по-съдържателен живот. Но тези пациенти също имат нужда от помощ, за да премахнат парализата, която им пречи да променят живота си, концепция, която се корени в твърдението “много е късно за промени”.
В случаи с подобна депресия е интересно, че възрастните имат преднина пред по-младите при постигането на положителни резултати. Често младите имат вече формирани логични образци, които не им позволяват да променят гледната си точка. Те или оставят “ума” си да следва курса на лечение, или стават толкова нетърпеливи да постигнат бърз резултат, че са склонни към самоунищожение, ако не го получат бързо. По-възрастните пациенти са по-толерантни към времето, необходимо за намирането на желаното решение, още повече, ако им се обърне внимание, че “не са се разболели за една нощ” и не могат “да се излекуват за една нощ”.
Това, което трябва да е ясно за християните е, че екзистенциалното отчаяние е състоянието, в което се намираме тогава, когато сме лишени от разбирането на Божията природа. Детския ти антропоморфичен Бог не може да задоволи духовните нужди на интелигентния човек, в който си се превърнал. Социалната религия, чиято роля е да подпомага и укрепва обикновените обществени отношения, отстъпва пред лицемерието, лекомислието или неподходящия характер на много от социалните отношения.
Срещата с трансцендентния Бог и разбирането за Него, Който представлява цялостта и автентичността на човешкия аз, Който съществува отвъд всякаква твар, Чието битие стои над всякакви интелектуални твърдения, Който съществува в трансцедентната Си цялост, дава реалността на живота. Когато тази реалност не съществува се появява екзистенциалното отчаяние. Липсата на общение с Бога, Който обитава в човечеството, Когото вселената не може да обхване, Той, Който е неизмерим, Който е произходът на човечеството, води до онова отчяние, което обърква душата.
Настина, как бихме могли да се научим на търпение и смирение от общество, което иска незабавното задоволяване с удоволствия, развитие на аз-а (да използваме евфемизъм за красота) и прославяне на най-страховитите страсти? Светите отци ни учат, че добродетели като търпението и смирението са есенцията на човешката душа. Как би се чувствал човек, ако не като екзистенциален каприз, в общество, което систематично къса връзката си с Бога? И как да не стане жертва на отчаянието? Разбира се, твърдения на хора като нас, че православният живот води не само до духовна цялост, а и до физическа и ментална, смятани от някои за хиперболични, се доказват от отчянието, срещано в съвременното общество. Не преувеличавам прекалено силата на Православието, ако вземем предвид, че спестих много от деструктивната сила на общество, лишено от православни ценности.
След като вече прегледахме психологичните (функционални) причинители на депресията, бих искал да коментираме депресията, която има биологична етиология, а също и няколкото вида медицинско и психологично лечение, предназначени за това заболяване.
Предполага се, че маниакалното депресивно състояние понякога е генетично заложено. Съществуват изолирани случаи, в които разстройството се проявява в условия, в които други чренове на семейството не показват никакви симптоми. Специфичните причини на болеста са още непознати и се предполага, както отбелязах, че съществува биологична връзка. Болестта най-често е наблюдавана при възрастни пациенти, а по-често проявяваните симтоми се отнасят до дълги пероиди на депресия (изискващи седмици или месеци), последвани от “хипер” маниакално поведение, когато пациента е неспособен да се отпусне.
По време на депресивната фаза пациентът може да има желание за самоубииство, може да спи дълго, прявявайки липса на апетит и нтерес кам каквато и да е дейност. Често става въпрос за незаинтересованост към семейство, работа или други случайни занимания. От друга страна, в маниакалния период пациентът изпитва чувства на силна еуфория и прекалена благодарност.
Пациентите описват усещане за “висок полет” или поведението им често се възприема от другите като преувеличено, шумно, доминиращо и тъпо. Ето как се описва един пациент в маниакална фаза: “Моторът ми е на максимум, даже понякога не мога да го спра.” Това колебание за излизане от еуфоричното състояние е подобно на порок, а пациент, които е засегнат от това, разпознава състоянието и знае, че когато тялото се впусне в такова постянно действие, там се настанява депресията. В маниакалната фаза могат да се появят безсъние и мания за величие.
За химично лечение на маниакалната депресия се използва литиев карбонат. Психофармаколозите предполагат, че това лекарство замества елемент, липсващ в мозъчната биохимична среда. Няма данни за друг вид интервенция.
Един от проблемите на химичната интервенция в случаи като този, а и в други случаи на психологично разстройство е, че антидепресивните медикаменти имат вторични ефекти. Първата генерация антидепресанти (т.н. трициклични) не могат да се взимат с ферментирали продукти, както и със сирене. Най-често използваните лекарства от семейството на триглицеридните могат да предизвикат отпадналост и прекалена сънливост. Късната дискинезия, характеризирана често с многократното мърдане на езика, облизване или кръгови движения и триене на пръстите, може би е причинена от дългото използване на този вид медикаменти. Жизнените органи също могат да бъдат засегнати от продълителното взимане на литиев карбонат, поради което се налага сериозно наблюдение на нивото му в кръвта.
Споменатите медикаменти често дават много добри резултати, без да причиняват странични ефекти, които са сериозни.
Електрошоковата терапия се препоръчва като крайна мярка при тежки случаи на маниакална депресия. Мнозинството психолози и психиатри проявяват резерви към този метод на лечение, който може да доведе до временна загуба на паметта или до други сериозни усложнения.
Две са областите на действие, приложими за пациента християнин. Смята се, че маниакалната депресия е от органичен характер и понякога се налага химична намеса, особено при тежките случаи. Този който трябва да взима лекарства, трябва да се консултира със специалист, който да предпише лечението, съобразено с болестта. Трябва внимателно да се наблюдава за вторични ефекти.
На второ място, съществуват консервативни методи за лечение на маниакалната депресия. Във всички ситуации и най-вече при сериозните случаи, в които самоубийството става реална заплаха за пациента, психотерапевтичото лечение се оказва полезно. Пациентът трябва да бъде подтикван да осъзнае колебанията в поведението си и да ги държи под контрол. Смята се, че сериозността на следващата депресията зависи и от натиска, на който е поставено тялото при предходните маниакални периоди. Така че пациентът може да е навикнал да има сдържано поведение по време на такъв период, редуцирайки силата на следващите депресивни атаки. С усилията на пациента може да се възстанови определено чувство за равновесие.
В Православната църква проповядваме учението, че психическото и ментално здраве е в равновесие с духовното. Плюс това, тези три елемента си взаимодействат по много хармоничен начин. Дори когато болест като маниакалната депресия има биологични корени, дейността на ума и духовният опит могат да възвърнат към живот свежите сили на това тяло. Дори и в случаи на химична интервенция, подходящо отношение и правилно духовно наставление могат да възстановят химичното равновесие в мозъка, което изкуствените агенти постигат по изкуствен начин. Молитвата, участието в Светата Литургия и честото причастяване могат да дадът на ума и душата необходимите сили, които директно да действат на човешкото тяло. Освен това, четенето на духовна литература може да възвърне надежда и положително отношение към хората, което липсва при пациенти с маниакална депресия във време на криза. Строгият и дисциплиниран духовен живот може да успокои колебанията в поведението по време на маниакалните фази.
Дори и да изглежда нелогично това, че умът и духът могат да влияят на тялото, трябва да подчертаем, че съвременната наука започва да приема, че така стоят нещата. Понякога е възможно болестите от биологичен характер, които засягат психичните процеси на индивида, да са резултат от проблеми на тялото или душата.
Липсата на вяра, заедно с мисленето, закотвено в материализма и секуларната визия на човека, (да не споменаваме крайното толериране на страстите) могат да разстроят хомеостатичните връзки или равновесието межди тяло, ум и душа. Така умът и душата, които функционират хармонично като цяло ще страдат, заедно с тялото. На свой ред психическото разстройство, причинено от вечното състояние на неравновесие на индивида като цяло, се превръща в болест, изпусната от контрол.
Следователно, достатъчно логично е да признаем, така както са направили Светите Отци, че здравето се възстановява с възстановяване на равновесието. Това може да се постигне чрез химическа интервенция, чрез коригиране на слабостите в процеса на мислене, но най-ефикасно - чрез възстановяване на духовните възприятия, които представляват механизма за контрол на това равновесие.
Православното учение и медицината не са несъвместими, а работят рамо до рамо. Това ясно може да се види при лечението на депресията – духовна, физическа и психическа болест.
Във време като нашето, в което плащаме скъпо за бързи удоволствия, повечето пациенти остават разочаровани, когато психоактивните медикаменти не премахват веднага чувството на депресия. Интересен е фактът, че най-често пациентите са недоволни от това, че предписаните лекарства не действат достатъчно бързо. Това недоволство не е необичайно за поколение, което очаква незбавно премахване на болката. За да бъдат достатъчно ефикасни антидепресивните лекарства, трябва да се взимат повече дни, най-често 10 или до три седмици. Надеждата за бързо възстановяване и терапевтичната медикаментозна реалност понякога пречат на възстановяването.
В общество, което търси само удоволствия, друго решение – официално или не – за депресията е хедонизмът. На пациентите често се подсигурява възможността да си купят нещо ново: кола, къща, дрехи. Други решения биха били храненето на ресторант, забавления и сексуална активност. Такова лечение, което е в съответствие с тенденцията на модерния човек да търси решения само за кратък период от време, в крайна сметка е несполучливо. Подобни медикаменти също лекуват само определени симптоми и не достигат до скритите причинители на депресията.
Смятам, че депресията трябва да се лекува от гледна точка на етиологията, което означава да се открие откъде идва, как се проявява и да я свържем с определен причинител. Класически пример за депресия, причинена от гняв, насочен навътре, е случаят на едно момиче на 19 години, което беше настанено в болницата, в която работех и аз, в много сериозно състояние, почти кататонично. Травмата й беше резултат от рязък и неочакван конфликт с баща й и нейното отвращение от това. За извесно време пациентката не можеше да говори, нито дори да ходи. Забелязах, че докато седи в инвалидната количка, погледът и беше насочен към гърдите й. Когато я попитах какво търси там, отговори, че “гледа омразната” (дъщерята на баща й). Нейното лечение, което беше успешно, се състоеше от оказване на подкрепа при елиминирането на гнева и омразата, която изпитваше.
За такъв вид депресия най-сполучливото лечение е това, при което вниманието на пациента се отклонява от депресивния характер на болеста и се насочва към гнева, който изпитва. Този гняв трябва да бъде анализиран, разбран и обяснен в една адаптирана форма, контролиран и разбира се - елиминиран. Възможно е елиминирането на гнева да бъде предпоставка за преустройване на целия емоционален живот на пациента, промени в семейната среда, промяна на начина, по който пациентът възприема отношенията между хората и други подобни промени. Тази терапия може да продължи месеци, дори години, но така или иначе тя достига до корените на депресивния синдром, отделяйки им по-голямо внимание, отколкото при лечението единствено на синдрома.
Бих искал да добавя от актуалните си наблюдения едно допълнително обяснение към онези вярващи, които в писмата си до мен поискаха подробна информация за така нареченото “самолечение” или “домашно лечение”, което се прилага в случаи на психическо разстройство. Искам да акцентирам върху факта, че такъв вид лечения не са нито етични, нито професионални и излизат от границите на моите професионални възможности. Без колебание някои от тях са предположили, че качеството си на православен психолог, който вярва, че православния християнин отхвърля психиатричното и психологично лечение като цяло (гледна точка, споделяна от много православни), ще предпиша алтернативни лечения.
Както Архиепископ Хрисостом подчертава в няколко свои писания, Православната Църква не се присъединява под никаква форма към тези, които твърдят, че психологията като наука няма стойност. Разглеждайки менталното здраве на православните християни, той, подобно на мен, решава всеки път да представя науката от гледна точка на вярващия, в опит да направи връзка между духовните и психологични проблеми, които секуларната психология игнорира или не им обръща достатъчно внимание. Ролята на този опит е по-скоро описателна, отколкото прескриптивна. Това е аспект, който винаги съм искал да изясня във всичко, което съм написал за православието и психологията.
Преди няколко години започнах да пиша за причинителите на депресията от гледна точка на психологията. Архиепископ Христосом (тогава архимандрит) допълни към написаното от мен няколко свои студии. В този първи етап на проучване на депресията заедно стигнахме до заключението, че по-голямата част от причините за депресия могат да бъдат описани с класическата концепция на Фройд за гняв, насочен навътре. И така, както подчерта архиепископът в една своя статия, не е необходимо да прегърнеш гледната точка на Фройд за човека, за да разпознаеш, че много от клиничните му наблюдения са компетентни и полезни. Статистиката показва, че само около 20% от причините, които се срещат в клиничната практика, се различават от гореспоменатата. Нека анализираме няколко от тези алтернативни прчини на психичната депресия.
Една доста често срещана причина е навикът да се гледат само негативните аспекти на живота или само определени проявления. Това е навик, придобит или чрез неадекватно възприемане на проблемите или чрез подражание – дори децата често или подражават на негативната форми на мислене на родителите или роднините си. По време на ембаргото за петрол през 70-те, един пациент дойде в клиниката да се оплаче от начина, по който той и държавата му са експлотирани от алчността на другите. Пациентът беше така обзет от твърденията си и разказа си, че бе стигнал до депресивното състояние на продължителна агитация. Лечението ни наблегна на опитите да накараме пациента да осъзнае възможните положителни резултати от ембаргото, като отстраняване прекалената употреба на петрол и неговото консервиране, намаляване замърсяването и националната независимост от чуждите енергийни ресурси. Имаше нужда от голям период от време, за да се разреши цялостно проблема, но начина, по който той започна да гледа на случая, уравновесено разглеждайки позитивните и негативни аспекти, му даде възможност за уравновесено възприемане и на другите проблеми.
Трябва да се отбележи фактът, че сред многобройните грехове, описани от Светите отци и учители на Църквата като противопоказни за духовния живот, се споменава и грехът на отрицанието. Светите отци постоянно ни подканват да обръщаме внимание на големите опасности, които дебнат човечеството и както казва св. Антонии Велики навсякъде е пълно с капани на нечестивия. В същото време ни казват, че не трябва да подценяваме съществуващите позитивни и полезни сили.
Отново животът на св. Антоний Велики ни дава доказателство за това твърдение. Казва се, че всяка армия от демони, насочена срещу нас, се сблъсква с множеството ангели, които ни помагат в духовния живот. Това равновесие на духовни гледни точки представлява точно онова, което се опитва да постигне един добър терапевт, когато се опитва да лекува депресия, причинена от краен негативизъм.
Друга важна причина, която откриваме сред клиничните случаи, е крайно себеотдаване и пожервование. Това може да се види, примерно, при родители, които посвещават цялото си време и средства на децата или домакинството, пренебрегвайки изцяло личните си нужди и желания. Най-често се среща при майките и жените, които от страх да изхарчат пари за консултация и лечение, пренебрегват здравето си и се стига до такива състояния, които магат да се окажат трагични.
Веднъж съпругата на един миньор дойде в кабинета с депресия, причинена от подобна ситуация. Тя навикнала да спестява по няколко долара от всяка заплата, за да си купи нова блуза. Но всеки път, когато събирала необходимата сума, ставало така, че някое от децата се прибирало със скъсана дреха или обувки. Тя перфектно осъзнавала, че многобройните случаи от този род ще възпитат в децата пренебрежение към личните вещи.
Отношението на децата подтикват майката към депресия. Фактически, тя беше приела идеята, че трябва да предложи на децата си цялата финасова подкрепа и да отговори на всичките им капризи, дори и това да значи да даде последния си залък, за да им купи нови дрехи, вместо да ги помоли да си ги зашият или да почакат до следващата заплата. Жената имаше нужда от лечение.
Естествено че ние поискахме от нея да събуди в децата си уважение към материалните неща. Доста ироничен е фактът, че една от най-големите и тежки последици от материализма е унищожаването на материалните нещата.
Някои хора вярват, че всичко може да бъде заместено, което поражда липсата на уважение към материалните неща. Жената не е трябвало да замества вещите на децата с “последния си залък”. В същото време, в който жената започва да контролира своето състояние, тя открива една нова форма на саможертва, по-ефикасна и променена. Уравновесено да възприема нещата. И да не позволява задоволяване на всички прищевки и капризи на децата си.
И за втория вид депресия говорят Светите отци, които обръщат внимание на факта, че живот, който се характеризира с крайно себеотдаване и саможертва, независимо дали става въпрос за необмислен труд или посвещаване на цялото време за социални дейности, провокира духовни разочарования, които имат дълбоки негативни ефекти. Наистина има хора алтруисти, които мигат да живеят за другите, както и аскети с удивителна издържливост. Но тези хора са надарени духовно. Техните дела не са наши дела. Този, който предприема такива усилия от твърдоглавие, ще стане плячка на депресия или психическо заболяване. Живот, в който има равновесие между внимателното и грижовно променяне на Аз-а и действия на любов към ближния, е живот, препръчан и от Светите отци.
Екзистенциалното отчаяние е причина за депресия, която колегите не биха приели. Не се споменава като клинична категория и в учебниците по психиатрична диагностика. Може би формулировката е прекалено филосовска за клиничната нозология. Въпреки всичко, това е състояние, причиняващо депресия и трябва да се изследва и изучава внимателно.
Анализираме депресията, причинена от екзистенциално отчаяние в две възрастови групи. На първо място става въпрос за много интелигентни мъже, на възраст 20-25 години, израснали без религиозно възпитание. Изглежда те са подложени на силно екзистенциално отчаяние. Другата група, която изпада в подобно състояние, са хора малко над средна възраст, които започват да се сблъскват с естествената физическа слабост или по друг начин казано, те не са вече способни да са в крак с модерните развлечения.
Обикновено хората от втората група могат да виждат някои от бесмислените неща на модерното общество, но те не изпитват вяра, която да даде на съществуването им основен смисъл. Такива хора много лесно могат да изпаднат в трудно лечима депресия. Когато описват усещанията си, те се конкретизират с думи като “отчаяние”, ”липса на смисъл”, “забравяне”, “нихилизъм” или “самота във вселената”. Безполезно е да окуражаваме тези хора да се общуват по-активно със свои връстници. При един такъв съвет, те често започват да обвиняват терапевта си, че се държи заплашително като родител, който вярва в “ще повярваш и ще видиш един ден”.
За да се победи отчаянието на възрастните трябва да им се предложи нещо, към което да се привържат. За тази цел, на първо място трябва да им помогнем да се откажат от “модерните научни твърдения” (които често са духовен сурогат за младите), изпълнени с цинизъм, материализъм и колебание. Те трябва да преместят центъра на вниманието си от наивния емпиризъм, за който “това, което не може да се измери не съществува” към трансцендентално възприемане на вселената.
И по-възрастни пациенти проявяват чувство на отчаяние, но в този случай съществува и недоволство, свързано с “пропилян” живот, който сега биха изживели по друг начин. На тези пациенти, а и на по-младите може да им се помогне чрез философия за по-съдържателен живот. Но тези пациенти също имат нужда от помощ, за да премахнат парализата, която им пречи да променят живота си, концепция, която се корени в твърдението “много е късно за промени”.
В случаи с подобна депресия е интересно, че възрастните имат преднина пред по-младите при постигането на положителни резултати. Често младите имат вече формирани логични образци, които не им позволяват да променят гледната си точка. Те или оставят “ума” си да следва курса на лечение, или стават толкова нетърпеливи да постигнат бърз резултат, че са склонни към самоунищожение, ако не го получат бързо. По-възрастните пациенти са по-толерантни към времето, необходимо за намирането на желаното решение, още повече, ако им се обърне внимание, че “не са се разболели за една нощ” и не могат “да се излекуват за една нощ”.
Това, което трябва да е ясно за християните е, че екзистенциалното отчаяние е състоянието, в което се намираме тогава, когато сме лишени от разбирането на Божията природа. Детския ти антропоморфичен Бог не може да задоволи духовните нужди на интелигентния човек, в който си се превърнал. Социалната религия, чиято роля е да подпомага и укрепва обикновените обществени отношения, отстъпва пред лицемерието, лекомислието или неподходящия характер на много от социалните отношения.
Срещата с трансцендентния Бог и разбирането за Него, Който представлява цялостта и автентичността на човешкия аз, Който съществува отвъд всякаква твар, Чието битие стои над всякакви интелектуални твърдения, Който съществува в трансцедентната Си цялост, дава реалността на живота. Когато тази реалност не съществува се появява екзистенциалното отчаяние. Липсата на общение с Бога, Който обитава в човечеството, Когото вселената не може да обхване, Той, Който е неизмерим, Който е произходът на човечеството, води до онова отчяние, което обърква душата.
Настина, как бихме могли да се научим на търпение и смирение от общество, което иска незабавното задоволяване с удоволствия, развитие на аз-а (да използваме евфемизъм за красота) и прославяне на най-страховитите страсти? Светите отци ни учат, че добродетели като търпението и смирението са есенцията на човешката душа. Как би се чувствал човек, ако не като екзистенциален каприз, в общество, което систематично къса връзката си с Бога? И как да не стане жертва на отчаянието? Разбира се, твърдения на хора като нас, че православният живот води не само до духовна цялост, а и до физическа и ментална, смятани от някои за хиперболични, се доказват от отчянието, срещано в съвременното общество. Не преувеличавам прекалено силата на Православието, ако вземем предвид, че спестих много от деструктивната сила на общество, лишено от православни ценности.
След като вече прегледахме психологичните (функционални) причинители на депресията, бих искал да коментираме депресията, която има биологична етиология, а също и няколкото вида медицинско и психологично лечение, предназначени за това заболяване.
Предполага се, че маниакалното депресивно състояние понякога е генетично заложено. Съществуват изолирани случаи, в които разстройството се проявява в условия, в които други чренове на семейството не показват никакви симптоми. Специфичните причини на болеста са още непознати и се предполага, както отбелязах, че съществува биологична връзка. Болестта най-често е наблюдавана при възрастни пациенти, а по-често проявяваните симтоми се отнасят до дълги пероиди на депресия (изискващи седмици или месеци), последвани от “хипер” маниакално поведение, когато пациента е неспособен да се отпусне.
По време на депресивната фаза пациентът може да има желание за самоубииство, може да спи дълго, прявявайки липса на апетит и нтерес кам каквато и да е дейност. Често става въпрос за незаинтересованост към семейство, работа или други случайни занимания. От друга страна, в маниакалния период пациентът изпитва чувства на силна еуфория и прекалена благодарност.
Пациентите описват усещане за “висок полет” или поведението им често се възприема от другите като преувеличено, шумно, доминиращо и тъпо. Ето как се описва един пациент в маниакална фаза: “Моторът ми е на максимум, даже понякога не мога да го спра.” Това колебание за излизане от еуфоричното състояние е подобно на порок, а пациент, които е засегнат от това, разпознава състоянието и знае, че когато тялото се впусне в такова постянно действие, там се настанява депресията. В маниакалната фаза могат да се появят безсъние и мания за величие.
За химично лечение на маниакалната депресия се използва литиев карбонат. Психофармаколозите предполагат, че това лекарство замества елемент, липсващ в мозъчната биохимична среда. Няма данни за друг вид интервенция.
Един от проблемите на химичната интервенция в случаи като този, а и в други случаи на психологично разстройство е, че антидепресивните медикаменти имат вторични ефекти. Първата генерация антидепресанти (т.н. трициклични) не могат да се взимат с ферментирали продукти, както и със сирене. Най-често използваните лекарства от семейството на триглицеридните могат да предизвикат отпадналост и прекалена сънливост. Късната дискинезия, характеризирана често с многократното мърдане на езика, облизване или кръгови движения и триене на пръстите, може би е причинена от дългото използване на този вид медикаменти. Жизнените органи също могат да бъдат засегнати от продълителното взимане на литиев карбонат, поради което се налага сериозно наблюдение на нивото му в кръвта.
Споменатите медикаменти често дават много добри резултати, без да причиняват странични ефекти, които са сериозни.
Електрошоковата терапия се препоръчва като крайна мярка при тежки случаи на маниакална депресия. Мнозинството психолози и психиатри проявяват резерви към този метод на лечение, който може да доведе до временна загуба на паметта или до други сериозни усложнения.
Две са областите на действие, приложими за пациента християнин. Смята се, че маниакалната депресия е от органичен характер и понякога се налага химична намеса, особено при тежките случаи. Този който трябва да взима лекарства, трябва да се консултира със специалист, който да предпише лечението, съобразено с болестта. Трябва внимателно да се наблюдава за вторични ефекти.
На второ място, съществуват консервативни методи за лечение на маниакалната депресия. Във всички ситуации и най-вече при сериозните случаи, в които самоубийството става реална заплаха за пациента, психотерапевтичото лечение се оказва полезно. Пациентът трябва да бъде подтикван да осъзнае колебанията в поведението си и да ги държи под контрол. Смята се, че сериозността на следващата депресията зависи и от натиска, на който е поставено тялото при предходните маниакални периоди. Така че пациентът може да е навикнал да има сдържано поведение по време на такъв период, редуцирайки силата на следващите депресивни атаки. С усилията на пациента може да се възстанови определено чувство за равновесие.
В Православната църква проповядваме учението, че психическото и ментално здраве е в равновесие с духовното. Плюс това, тези три елемента си взаимодействат по много хармоничен начин. Дори когато болест като маниакалната депресия има биологични корени, дейността на ума и духовният опит могат да възвърнат към живот свежите сили на това тяло. Дори и в случаи на химична интервенция, подходящо отношение и правилно духовно наставление могат да възстановят химичното равновесие в мозъка, което изкуствените агенти постигат по изкуствен начин. Молитвата, участието в Светата Литургия и честото причастяване могат да дадът на ума и душата необходимите сили, които директно да действат на човешкото тяло. Освен това, четенето на духовна литература може да възвърне надежда и положително отношение към хората, което липсва при пациенти с маниакална депресия във време на криза. Строгият и дисциплиниран духовен живот може да успокои колебанията в поведението по време на маниакалните фази.
Дори и да изглежда нелогично това, че умът и духът могат да влияят на тялото, трябва да подчертаем, че съвременната наука започва да приема, че така стоят нещата. Понякога е възможно болестите от биологичен характер, които засягат психичните процеси на индивида, да са резултат от проблеми на тялото или душата.
Липсата на вяра, заедно с мисленето, закотвено в материализма и секуларната визия на човека, (да не споменаваме крайното толериране на страстите) могат да разстроят хомеостатичните връзки или равновесието межди тяло, ум и душа. Така умът и душата, които функционират хармонично като цяло ще страдат, заедно с тялото. На свой ред психическото разстройство, причинено от вечното състояние на неравновесие на индивида като цяло, се превръща в болест, изпусната от контрол.
Следователно, достатъчно логично е да признаем, така както са направили Светите Отци, че здравето се възстановява с възстановяване на равновесието. Това може да се постигне чрез химическа интервенция, чрез коригиране на слабостите в процеса на мислене, но най-ефикасно - чрез възстановяване на духовните възприятия, които представляват механизма за контрол на това равновесие.
Православното учение и медицината не са несъвместими, а работят рамо до рамо. Това ясно може да се види при лечението на депресията – духовна, физическа и психическа болест.
Превод: Камелия Константинова
