четвъртък, 1 декември 2011 г.
Да обичаш, означава да си уязвим
Много хора, за да не бъдат разочаровани, са твърде предпазливи в приятелството или съзират в приближаването на другия някаква корист или изгода, или просто се държат дистанцирано, за да не бъдат наранени. И ако случайно между двама души възникне конфликт или недоразумение, то най-често единият/ а понякога и двамата/ стигат до разумния и логичен извод:” Видя ли, че сбърка като се довери! Никога повече не се доверявай!”
Ето част от разсъжденията на К. Луис ,авторът на „Нарния”, върху тази тема:”
„Няма човек на земята, който е по-склонен да откликне на тази предпазлива максима от мен.Аз съм същество, което поставя безопастността на първо място. От всички аргументи срещу любовта никой не допада на моята натура повече от:” Внимавай! Това може да ти причини страдание.”
На натурата и на темперамента ми – да , но не и на съвестта ми. Когато откликвам на този апел, сякаш съм на хиляди километри от Христос. Ако изобщо съм сигурен в нещо, то е, че Неговото учение няма за цел да затвърди вроденото ми предпочитание към сигурни инвестиции и ограничена отговорност. Съмнявам се дали има нещо в мен, което по-малко да Му харесва. Пък и кой ли би могъл да обича Бога с това „благоразумно” основание - че при Него, така да се каже, сигурността е по-голяма. И изобщо кой би посочил това като една от причините за своята обич? Бихте ли си избрали жена или приятел в този дух?Ако щете , бихте ли си избрали така дори куче?За да си прави такива сметки, човек трябва да обитава някакъв свят напълно чужд на любовта/ на всеки вид любов/...
Дори ако беше сигурно, че застраховането срещу разбити сърца е най-висшата ни мъдрост, Самият Бог показва ли ни нещо подобно? Очевидно не. Христос стигна дотам, че накрая извика :”Защо Си Ме оставил?”...
Сигурни инвестиции няма. Да обичаш, означава да си уязвим...Единственото място освен Рая, където можем да сме напълно защитени от смутовете и заплахите на любовта, е Ада.”
Из Патерика
Разказваха за Иоан, ученик на авва Павел, че имал голямо послушание. На едно място имало гробище и там живеела хиена.Старецът знаел ,че там расте див лук, и казал на Иоан да отиде и да донесе.
- А какво да правя с хиената, авва? - попитал го Иоан.
Старецът казал на шега:
- Ако те нападне, вържи я и я донеси тук.
Вечерта братът отишъл на гробището. И хиената го нападнала. Той се хвърлил да я хване, както му бил казал старецът. Хиената побягнала, а Йоан тичал след нея и викал:
- Моят авва ми нареди да те вържа!
Накрая я хванал и я вързал. Междувременно старецът започнал да се безпокои,седял край килията и чакал Иоан. Изведнъж вижда: Иоан иде и влачи вързаната хиена. Старецът се смаял, но за да смири ученика, и го ударил и рекъл:
- Не стига, че сам си лош, ами си ми довлякъл тук това лошо псе!
И с тези думи отвързал хиената и я пуснал.
- А какво да правя с хиената, авва? - попитал го Иоан.
Старецът казал на шега:
- Ако те нападне, вържи я и я донеси тук.
Вечерта братът отишъл на гробището. И хиената го нападнала. Той се хвърлил да я хване, както му бил казал старецът. Хиената побягнала, а Йоан тичал след нея и викал:
- Моят авва ми нареди да те вържа!
Накрая я хванал и я вързал. Междувременно старецът започнал да се безпокои,седял край килията и чакал Иоан. Изведнъж вижда: Иоан иде и влачи вързаната хиена. Старецът се смаял, но за да смири ученика, и го ударил и рекъл:
- Не стига, че сам си лош, ами си ми довлякъл тук това лошо псе!
И с тези думи отвързал хиената и я пуснал.
ЗЛАТОСТРУЙ
От извора на цар Симеоновия
"Златоструй" - Златоустови мисли
Изворът на Цар Симеоновия, 3латоструй е литературното творчество на св. Йоан Златоуст. Този светец чиито св. мощи почиват във Ватиканския събор е Рим е признат от целия християнски свят на Запад и на Изток за светило на света, учител на Вселената, вдъхновител на пълководците, стълб и опора на Християнството. Писанията му са заели хиляди страници в прочутата многотомна Патрология на Мин. Мислите на св. Йоан Златоуст се цитират от почти всички известни философи, живели след него до ден днешен.
Св. Йоан е роден около 347 год. в гр. Антиохия. Баща му, Секунд заема висока длъжност в императорската войска. Това обяснява войнския дух, с който са обвеяни писанията на сина му. И неслучайно Юстиниан Велики залага в темелите на своето управление и победи мислите на св. Йоан. На него подражава и славният между царете Симеон I, цар на българите. Той лично съставя в началото на Х в. сборника Златоструй, който съдържа подбрани Златоустови мисли. На тези златни мисли Великият Симеон основал силата, властта и победите си, поради което времето му е наречено Златният век на Симеон. До нас е достигнало само предисловието към Златоструя, написано от самия Симеон:
Откакто благоверният цар Симеон изучи всички стари и нови книги, вътрешния и външния смисъл на Свещеното писание, нравите и обичаите на всички учители и мъдростта на целия разум на блажения Йоан Златоуст, той се учуди на ораторското му изкуство и от благодатта на Светия Дух. И понеже бе навикнал да чете всичките му книги, той избра от произведенията му всички слова и ги нареди в една книга, която нарече Златоструй.
1. Тъй като ние всякога желаем да бъдем в радост, мислим си, че всякога се намираме в печал. Всъщност, ако се утвърдим в добродетелите, то нищо вече не ще ни опечалява и непрестанно ще имаме неизказана утеха. Вярно е, че много труд се изисква, за да се утвърдим в добродетелността, но затова пък това произвежда толкова много вътрешни удоволствия, че с никакви думи не може да бъде изразено.
Удоволствията от здравето, богатството и славата ще се окажат нищожни, ако ги сравним с тези вътрешни удоволствия, които са най-приятни. А тези удоволствия са безукорността на съвестта и добрата надежда. За да се уверим в това достатъчно е да попитаме престарял човек, като му припомним за разкошните пирове и славата, от които се е услаждал и в същото време му припомним и добрите дела, които е вършил и
върши и ще видим, че като му напомняме първите той се срамува, а като му напомняме последните той се възхищава и ликува.
2. Най-почитаното и славно нещо в една армия е знамето него целуват, пред него благоговеят и под него умират. Знамето на ония, които се сражават в редиците на добродетелта е Кръстът. Той е в основата на всички блага и само чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Както в една армия знамето се носи най-напред, така и в нашия живот Кръстът трябва да предшествува всичките ни дела, за да се увенчаят те с победа. Ако винаги помниш за Кръста, никога не ще бъдеш роб на нито един човек. Това ще е още
повече така, ако външното изобразяване на Кръста бъде предшествувано от сърдечно разположение и пълна вяра. Тогава нито едно зло не ще може да се приближи до теб, като вижда този меч, от който е било уязвено и получило смъртоносна рана. Ако ние с трепет гледаме на местата, където наказват престъпниците, то представи си как се ужасява дяволът като вижда оръжието, с което Христос му е нанесъл смъртоносна рана и е разрушил цялата му сила. Кръстът е лекувал смъртоносно болни, обезвреждал е отровата и е побеждавал всяко зло.
3. Който принуждава и заплашва отвращава. А който предоставя свобода на слушателя, по-бързо привлича. Ако свойството на самото благо не те подбужда да се стремиш към него, то ти не си достоен и да го получиш, тъй като не ще знаеш цената му.
"Златоструй" - Златоустови мисли
Изворът на Цар Симеоновия, 3латоструй е литературното творчество на св. Йоан Златоуст. Този светец чиито св. мощи почиват във Ватиканския събор е Рим е признат от целия християнски свят на Запад и на Изток за светило на света, учител на Вселената, вдъхновител на пълководците, стълб и опора на Християнството. Писанията му са заели хиляди страници в прочутата многотомна Патрология на Мин. Мислите на св. Йоан Златоуст се цитират от почти всички известни философи, живели след него до ден днешен.
Св. Йоан е роден около 347 год. в гр. Антиохия. Баща му, Секунд заема висока длъжност в императорската войска. Това обяснява войнския дух, с който са обвеяни писанията на сина му. И неслучайно Юстиниан Велики залага в темелите на своето управление и победи мислите на св. Йоан. На него подражава и славният между царете Симеон I, цар на българите. Той лично съставя в началото на Х в. сборника Златоструй, който съдържа подбрани Златоустови мисли. На тези златни мисли Великият Симеон основал силата, властта и победите си, поради което времето му е наречено Златният век на Симеон. До нас е достигнало само предисловието към Златоструя, написано от самия Симеон:
Откакто благоверният цар Симеон изучи всички стари и нови книги, вътрешния и външния смисъл на Свещеното писание, нравите и обичаите на всички учители и мъдростта на целия разум на блажения Йоан Златоуст, той се учуди на ораторското му изкуство и от благодатта на Светия Дух. И понеже бе навикнал да чете всичките му книги, той избра от произведенията му всички слова и ги нареди в една книга, която нарече Златоструй.
1. Тъй като ние всякога желаем да бъдем в радост, мислим си, че всякога се намираме в печал. Всъщност, ако се утвърдим в добродетелите, то нищо вече не ще ни опечалява и непрестанно ще имаме неизказана утеха. Вярно е, че много труд се изисква, за да се утвърдим в добродетелността, но затова пък това произвежда толкова много вътрешни удоволствия, че с никакви думи не може да бъде изразено.
Удоволствията от здравето, богатството и славата ще се окажат нищожни, ако ги сравним с тези вътрешни удоволствия, които са най-приятни. А тези удоволствия са безукорността на съвестта и добрата надежда. За да се уверим в това достатъчно е да попитаме престарял човек, като му припомним за разкошните пирове и славата, от които се е услаждал и в същото време му припомним и добрите дела, които е вършил и
върши и ще видим, че като му напомняме първите той се срамува, а като му напомняме последните той се възхищава и ликува.
2. Най-почитаното и славно нещо в една армия е знамето него целуват, пред него благоговеят и под него умират. Знамето на ония, които се сражават в редиците на добродетелта е Кръстът. Той е в основата на всички блага и само чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Както в една армия знамето се носи най-напред, така и в нашия живот Кръстът трябва да предшествува всичките ни дела, за да се увенчаят те с победа. Ако винаги помниш за Кръста, никога не ще бъдеш роб на нито един човек. Това ще е още
повече така, ако външното изобразяване на Кръста бъде предшествувано от сърдечно разположение и пълна вяра. Тогава нито едно зло не ще може да се приближи до теб, като вижда този меч, от който е било уязвено и получило смъртоносна рана. Ако ние с трепет гледаме на местата, където наказват престъпниците, то представи си как се ужасява дяволът като вижда оръжието, с което Христос му е нанесъл смъртоносна рана и е разрушил цялата му сила. Кръстът е лекувал смъртоносно болни, обезвреждал е отровата и е побеждавал всяко зло.
3. Който принуждава и заплашва отвращава. А който предоставя свобода на слушателя, по-бързо привлича. Ако свойството на самото благо не те подбужда да се стремиш към него, то ти не си достоен и да го получиш, тъй като не ще знаеш цената му.
Григорий Цамблак - Пространно житие на Стефан Дечански
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=450&WorkID=15756&Level=1
Коментар:
Житието е малко дълго, но който има възможност да го прочете. Прекрасно е! Това е синът на св. крал Стефан Милутин, чиито моши се намират в храма "Св. Неделя". Това е уникална история за това как се понася клевета, безчестие, несправедлив...ост, как Божията благодат всичко възпълва, заради търпението и смирението. Защо това житие не се учи в училишата? Може би всеки родител трябва в съкратен вариант да го преразкаже на децата си. Аз познавам една майка, която води детето си при св. Крал, когато то е огорчено от несправедливото поведение на баща си. И той винаги помирява!Вижте повече
Абонамент за:
Публикации (Atom)